Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Гай не помръдна. Ръбът на стола се бе врязал в краката му.
— Не искам да съм ти симпатичен.
— Гай, ако кажеш нещо в полицията, и двамата отиваме в затвора. Не ти ли е ясно?
Гай и преди бе размишлявал за това. Ако Бруно продължи да поддържа лъжите си, делото щеше да се проточи и случаят би могъл изобщо да не се изясни, освен ако Бруно не получеше нервен срив, а това нямаше да стане. Ясно личеше от маниакалната напрегнатост, с която го наблюдаваше в момента. Не му обръщай внимание, помисли си Гай. Стой настрана. Нека полицията го хване. Толкова е ненормален, че ако предприемеш нещо, ще те убие.
— Не съобщи за мен в Меткалф, понеже и ти ме харесваш, Гай. В известен смисъл ме харесваш.
— Изобщо не те харесвам.
— Но няма да съобщиш за мен в полицията, нали?
— Не — процеди през зъби Гай. Спокойствието на Бруно го удиви. Бруно никак не се страхуваше от него. — Не поръчвай за мен друга чашка. Тръгвам.
— Минутка само. — Бруно извади пари от портфейла си и ги даде на сервитьора.
Гай остана седнал; имаше усещането, че не всичко е казано.
— Хубав костюм. — Бруно усмихнато вдигна очи към гърдите му.
Новият му костюм от сива каша на бели райета. Купен с парите от „Палмира“, както и новите му обувки, и новото куфарче от крокодилска кожа до него.
— Къде ще ходиш?
— В центъра. — В седем часа имаше среща с представител на свой бъдещ клиент в хотела на Пето Авеню. Загледа се в умислените студени очи на Бруно Убеден бе, че според него сега е тръгнал на среща с Ан. — Какво кроиш, Бруно?
— Ти знаеш — спокойно изрече той. — Говорихме за това във влака. Размяна на жертви. Ти ще убиеш баща ми.
Гай презрително подсмъркна. Знаеше го още преди да го чуе. Предположи го още след смъртта на Мириам. Впери поглед в застиналите умислени очи, парализиран от хладното им безумие. Някога, като дете, по същия начин бе гледал някакъв идиот в един трамвай — неспособен да откъсне очи, с безсрамно любопитство. С любопитство и страх.
— Казах ти, че мога да подготвя всичко в детайли. — Бруно се усмихна с крайчеца на устата, развеселено, извинително. — Ще бъде много просто.
Мрази ме, внезапно помисли Гай. Би желал да убие и мен.
— Знаеш какво ще направя, ако откажеш. — Сякаш понечи да щракне с пръсти, ала ръката му си остана небрежно отпусната върху масата. — Просто ще съобщя за теб в полицията.
Не му обръщай внимание, не му обръщай внимание, повтори си Гай.
— Никак не ме плашиш. Най-лесната работа би било да те освидетелствуват, че си ненормален.
— Не съм по-ненормален от тебе!
Миг след това Бруно прекрати разговора. Каза, че имал среща с майка си в седем.
Гай осъзна, че е загубил и следващата, много по-кратка среща, макар първоначално да смяташе, че я е спечелил. Бруно се опита да го пресрещне един петъчен следобед, когато излизаше от кантората на път за Лонг Айланд, за да се види с Ан. Гай се стрелна край него и се мушна в едно такси. Въпреки това чувството, че е побягнал, го изпълни със срам и взе да подкопава до този миг ненакърненото му достойнство. Поне да бе казал нещо на Бруно. Да беше го погледнал смело в очите поне за миг.
21
През следващите дни почти не минаваше вечер на излизане от кантората да не види Бруно на отсрещния тротоар. Или ако не там, на тротоара срещу квартирата си, сякаш знаеше кога ще се прибере право вкъщи. Вече нямаше нито дума, нито знак — единствено високата фигура с ръце в джобовете на дългия като шинел балтон, плътно прилепнал като кюнец. Макар да не се обръщаше, докато не бе извън полезрението му, Гай чувствуваше, че Бруно го следи с поглед. И така цели две седмици. След това дойде първото писмо.
Два листа: първият бе карта на дома на Бруно, на градината и достъпа до нея, както и на маршрута, по който Гай щеше да се придвижи, старателно очертан с пунктирани и плътни линии, а вторият — гъсто написано на машина ясно изложение на сценария за убийството на бащата на Бруно. Гай скъса писмото и моментално съжали. Трябваше да го запази като доказателство срещу Бруно. Прибра парченцата.
Оказа се, че е било излишно да ги пази. Получаваше по едно такова писмо на всеки два-три дни. Пощенското клеймо беше от Грейт Нек, сякаш сега Бруно се криеше там — не се бе появявал, откакто заваляха писмата. Навярно ги пишеше на бащината си пишеща машина и положително всяко му отнемаше два-три часа. Понякога ги пишеше пиян. Личеше от машинописните грешки и от емоционалните излияния в края. Ако беше трезвен, последният параграф бе изпълнен с топлота и увереност, че убийството няма да затрудни Гай. Ако беше пиян, или му се кълнеше в братска любов накрая, или го заплашваше, че цял живот ще го преследва като зъл дух, ще съсипе кариерата му и „любовната му връзка“ и му припомняше, че той е в по-силна позиция. Цялата важна информация се повтаряше във всяко едно от писмата, сякаш Бруно се опасяваше, че Гай може да ги къса, без да ги отваря. Ала въпреки твърдото си решение да скъса следващото, когато писмото пристигаше, той го отваряше, любопитен да узнае какво е написано този път в последния параграф. Макар че всяко писмо му предоставяше правото да избере един от трите варианта, Бруно най-често се спираше на сценария с пистолета и използуването на черния вход.