Призракът на Рембранд

— Ауак болех бербахаса ингерис? — попита мъжът с белега. Произношението му беше ужасно.

— Да — отговори Кан. — Говоря английски.

— Защо правите това? Не сме ви сторили нищо.

— Това е моя територия — каза Кан. — Нямате работа тук.

— Тогава ни пусни.

— Може би. Не още.

— Вие убихте Ханк и Джими! — изврещя голото момиче. — Копелета такива!

— Как й е името? — обърна се Кан към мъжа с белега.

— Бони.

— Кажи на Бони, че ако не си мълчи, ще й отрежа езика и ще го хвърля на крокодилите, които изядоха приятелчетата й преди малко.

— Да не си посмял да ме докоснеш! — изпищя Бони и се задърпа от Фу Шън. — Аз съм американска гражданка, проклет да си! — Дръпна се отново.

Фу Шън замахна със свободната си ръка и я удари с все сила през лицето. Няколко зъба се счупиха, носът й също. Кръв рукна по брадичката й. Жената се свлече на колене с гъргорещи хлипове. Фу Шън я пусна. Тя се сви на топка върху дъските на палубата и застена жално. Мъжът с белега не отдели и за миг очи от Кан.

Пиратът се обърна и подаде очилата си за нощно виждане на кормчията. Тръгна към парапета и се прехвърли на по-ниската палуба на яхтата. Прекрачи кървящата жена и слезе по трите стъпала към главния салон.

— Мембауа мерека — нареди Кан, без да се обръща. Доведете ги.

Плъзна поглед по обстановката. Беше луксозна, макар да личеше, че никой не е чистил от доста време. Таванът беше от корк с вградени на стратегически места светлинки. Всичко останало беше от някаква светла екзотична дървесина. Вдясно имаше кухненски бокс с всички съвременни удобства, сред тях газова печка, хладилник и вградена микровълнова фурна. Срещу кухнята имаше навигационна станция с впечатляващо оборудване. Тесен коридор водеше към просторно помещение, вероятно капитанската каюта. Пред кухнята и навигационната станция се намираше самият салон. Отдясно имаше канапе, от онзи вид, който се разтяга в единично легло, и трапезария вляво тип сепаре. Тапицерията на канапето и на пейките около масата в сепарето беше издържана в наситено морскозелено. И от двете страни имаше овални люкове. Денем салонът сигурно беше светъл и уютен. Друг коридор водеше напред към врата в преградната стена. Вероятно малка каюта с двуетажно легло.