Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Какво, по дяволите, е това? — попита зад нея Хилтс.
Зад заека се показа лице — момченце с разрошена тъмна коса, големи умни очи и палец в устата. То извади палеца от устата си и ръгна заека в гърдите. Кратка пауза и отново заговори с френски акцент: „Бонжур, мон ами, аз съм Анри. Ще ловим ли риба аз и ти?“.
Момченцето остави заека и избърса мокрия си палец от пижамата.
— Казвам се Хари и съм на почивка с мама и татко, те спят в съседното купе, така че да не сте посмели да ми направите нещо. Заекът ми се казва Анри. Харесва ли ви? На мен много ми харесва. Във Франция ли сме вече? А какво е Франция?
Фин задържа пръст на устните си.
— Шшш — прошепна и се усмихна на момченцето.
То не й отвърна със същото.
— Няма пък! Не сте ми родители! Не съм длъжен да правя каквото кажете. — Хари мушна отново пръст в корема на Анри и зайчето повтори въпроса си.
Хилтс се наведе иззад рамото на Фин.
— Не съм ти нито майка, нито баща, но ако не млъкнеш и не легнеш да спиш, ще откъсна главата на глупавия ти заек и ще го опържа за закуска, разбра ли?
Момченцето и заекът се оттеглиха тихомълком зад завесата, която се затвори с шумолене. Хилтс посочи с жест към долното легло на отсрещната страна. Фин се мушна вътре, Хилтс след нея. Обърна се с гръб към стената, за да може да гледа през цепнатината между завесите. От другия край на купето се чуваше приглушено подсмърчане.
— Не беше нужно да си толкова груб с него! — прошепна Фин.
— Но свърши работа, нали? — оправда се Хилтс. — Освен това този заек е перверзник.
Изведнъж Хилтс се дръпна навътре и притисна Фин към стената. Той пусна изцяло завесата. В спалното място беше тъмно като в пещера. Фин усещаше стоманените мускули по гърба на фотографа до гърдите си и се чудеше дали той усеща биенето на сърцето й. Чу вратата на купето да се отваря. Знаеше, че ако е майката на момчето, с Хилтс бяха обречени. Настъпи тишина, а после се разнесе глас:
— Бонжур, мон ами, аз съм Анри. Ще ловим ли риба аз и ти?
Фин се вцепени, чудейки се дали Бадир е въоръжен. Чу се шепот, после отново тишина. Минаха няколко секунди, преди Фин да чуе отварянето, после затварянето на вратата. Влакът намали скорост. В тъмното Фин усети как Хилтс се измъкна от леглото. Тя го последва. Фотографът отвори плъзгащата се врата и надникна навън. На синкавото осветление Фин видя, че Анри ги зяпа между завесите. Хилтс се обърна към нея.
— Чисто е — прошепна. — Изглежда му се измъкнахме. — Той излезе от купето.
Фин погали Анри между ушите.
— Добре се справи, зайо — рече и се усмихна.
Анри мълчеше.
Фин тръгна след Хилтс. Той отвори вратата в края на вагона и я пусна да мине в малкото пространство между двата вагона.
— Мисля, че той е някъде пред нас — промърмори Хилтс.
Фин кимна и Хилтс отвори вратата на вагона. Скочи от влака, без да спуска късата стълбичка, после се огледа в двете посоки. Доволен, махна на Фин и тя също скочи на бетонния перон. Побиха я тръпки. Тук, високо в планината, дори през лятото нощите бяха студени. Тя потисна напиращото кихане. Цъфтящи треви. Въздухът беше наситен с полени.
— Не го виждам — тихо рече Хилтс.
Фин огледа перона. Край локомотива се мержелееха някакви фигури. Екипажите се сменяха. На перона нямаше други хора. Виждаше се гарата, продълговата постройка в алпийски стил с каменни основи. Зад нея на около стотина метра се издигаше модерна сграда на десетина етажа. Вероятно хотел. Зад нея се извисяваха огромните тъмни зъбери на От Мориен, планинска верига, която бележеше границата между Франция и Италия в южния край на някога безславната линия Мажино, безкрайно скъпа и напълно безполезна верига от укрепления, които трябваше да предпазват Франция от врагове преди жестокото отрезвяване през Втората световна война.
— Накъде? — попита Фин.
— Натам. — Хилтс посочи към близкия край на сградата и те се затичаха, като се криеха в сенките и спираха, за да огледат перона отново.
Все още нямаше следа от Бадир или някой друг.
Свирката изпищя, влакът помръдна и потегли.
— Успяхме — възкликна ликуващо Фин.
Тъкмо го изрече и една фигура се появи на отворената врата на спалния вагон, приклекна и скочи от влака, който започваше да набира скорост.
— Де тоя късмет — въздъхна Хилтс.
— Ами сега?
— Да намерим някакво превозно средство, с което да се измъкнем.
Промъкнаха се зад сградата и до пътя видяха друга железопътна линия. Фин забеляза втора гара и хотелски комплекс зад нея. Отдясно на гарата имаше паркинг с пет-шест коли. Хилтс надникна иззад ъгъла, после се обърна към Фин.