Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
А Микон каза:
— Вече не ми е толкова лошо, колкото сутринта, макар че имам още главоболие и чувствам вкуса на ментовото вино, щом се оригна. Но тъй като съм лечител, мога да кажа, че в такова състояние човек обикновено преувеличава вината си и сторените от него деяния, като мисли, че вече никога не ще посмее да погледне в очите хората, пред които се е посрамил. Но повярвай ми, Турмс, че не сме извършили нищо по-лошо от който и да било почтен мъж в нашето положение. Доколкото си спомням, ти наистина игра финикийски танц върху трапезата, за да покажеш на момичетата гъвкавостта на тялото си, но същото са правили много водачи и наставници и преди теб, щом се напият, а на следващия ден никой не е бил кой знае колко слисан — всеки знае как действа виното.
Закрих с длани лицето си и запъшках от срам.
— В името на богинята на любовта — казах, — не ми напомняй какви ги върших миналата нощ. Бездруго по пълнолуние не съм на себе си. Но Дорией ми е приятел и трябва да го намерим жив или мъртъв, а ако наистина е мъртъв, трябва да му издигнем достойна погребална клада.
— Дорией е опасен мъж и ограничен в мислите си, както често се случва с достойните и силни воини. Те смятат, че всичко може да се разреши с меча. Роден е да предизвиква кавги и не бих тъжил особено, ако трябва да му правим погребална клада. Но струва ми се, че тъкмо луната те кара да виждаш неща, които не са се случили още. Най-добре ще е наистина да отидем при Танаквил и да видим как стоят нещата. Няма да е лошо и да й подарим нещо в знак на благодарност.
Зарадвах се.
— Не съм срещал по-мъдър човек от теб, Микон! Богиня Артемида ми се яви някога в подземния си образ на Хеката и ми обеща земни богатства. Та няма да ми се досвиди да подаря златната огърлица, която взех от корабите, на Танаквил. И без това нямам влечение към скъпоценности. Сам не разбирам какво ме накара да я открадна тогава, но може би смисълът е именно защото някак съм искал да направя подарък на картагенката.
Стигнахме до площада на Химера и видяхме, че търговците са все още там, а наоколо всичко беше осветено с факли. Изпихме малък мях с вино, за да се окуражим. Хапнахме печен в жарава хляб и риба. Още докато ядяхме, забелязахме, че и Дионисий се появи с част от мъжете си и заповяда да запалят огън в средата на площада. Той принесе овце и телета в жертва и раздаде на народа жертвено месо и вино. Започна истинско веселие. Дочу се свирня, жените на Химера сложиха венци от цветя и на нашите глави. Но ние нямахме намерение да се бавим, тъй че използвахме подходящ момент и се упътихме по тъмните улици към западната част на града. Когато никой вече не ме виждаше, аз махнах венеца от главата си.
За щастие пред дома на Танаквил беше запалена факла, иначе не бихме могли да го намерим. Щом видяхме факлата, досетихме се, че тя ни чака. Отворихме скърцащата вратичка и влязохме в двора. Оставихме оръжието си в предната стая и влязохме в залата за пиршества, която беше осветена с лампи. На едно от ложетата, облегнат на възглавнички, се беше изтегнал Дорией. Той беше жив и здрав, но изглеждаше мрачен. Беше облечен в разкошни финикийски дрехи, тъй че не го познахме веднага. На другото ложе беше Танаквил, тя също нямаше много весел вид. Под очите й личаха тъмни кръгове, макар да се беше опитала да ги скрие с белило. Между двете ложета стоеше пълна купа с вино. Залата беше изчистена, мозаичният под беше измит, а домашният бог отново беше поставен на пиедестала си.
— О, Танаквил! — казах аз. — Прости ни за поведението ни и за безпорядъка, който оставихме снощи. Угощението ти беше тъй обилно, че ние, клетите моряци, се напихме от виното.
Но Танаквил не ми отговори, а се обърна към Микон с ръка на устата:
— Ти наистина ли си гръцки лечител? Кажи, може ли на човек да се сложат нови зъби, ако е загубил своите?
— Това е работа не за лечител, а за сръчен ковач — отвърна Микон — Моли се на Хефест, ако искаш нещо такова.
Аз възкликнах в уплаха:
— Любезна стопанке, нима нашият приятел Дорией е бил толкова пиян, че ти е избил зъбите?
Дорией изруга при тези думи и каза:
— Не говори глупости, Турмс!
С трепереща ръка си наля вино и го изпи на един дъх, като разля само няколко капки по брадата си.
А Танаквил заяви:
— Дорией не ми е сторил нищо лошо. Престанете да го оскърбявате с вашите подозрения и повярвайте, че той се държа като истински мъж от знатен род.
Зарадвах се, щом го чух, и понечих да кажа още нещо, но Дорией закрещя с гневен глас: