Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Ичоглан? Това е голяма чест, папас ефенди? Знаеш, ичогланите ги избират сред най-достойните еничари за лична охрана на Падишаха.
— Така е, ваше превъзходителство, но момчето е едно на майка и баща. В него е надеждата на рода му!
Мустафа наведе очи.
— И вашият Иса Разпнатия беше сам на майка… — Великият везир вдигна очи и ги взря в Константин. — Но Богът, неговият баща, го обрече на вас, папас, на кръстопоклонниците!
— Истина е, ваше превъзходителство — продължи Висарион. — Добре познавате нашата вяра, но ние сме дребни хора, не можем да се сравняваме с боговете. Майката на момчето линее, легнала е да мре горката, а баща му, княз Авалов, е готов да плати за откупа му, каквато цена поискате…
— Княз Авалов? — Мустафа паша се облегна на възглавниците. — С това трябваше да започнете, папас! Знам момчето, видях го лично. Кажете на баща му, негово благородие княз Авалов, че Буджак е подчинен на Империята!
Константин почувства, че е дошъл неговият ред.
— Ваше превъзходителство, везир паша — започна той достатъчно бавно, за да даде възможност на Марин капитан да превежда. — Някога, много отдавна моят покоен баща е бил враг на Империята, но знаете, времената се менят. Днес той е само спомен, а аз и моето семейство живеем в мир…
— Княз — прекъсна го великият везир. — Вие сте богат човек, нали?
— Да, ваше превъзходителство.
— Богатство имате по наследство от вашия покоен баща Вангел Аваля, или както го помнят още воините на аллаха, Белия дявол от Янинския санджак?
— Да, ваше превъзходителство.
— Вашият баща, княз, спечели богатството си на гърба на Империята. Всяка жълтица, която харчите вие, е ограбена от нас, напоена с правоверната кръв, измита със сълзите на нашите майки… Как мислите, велика империя като отоманската може ли да остави ненаказани кървавите дела на един разбойник?
Константин беше пред припадък, потни порои се спускаха по тялото му, краката му трепереха, мозъкът му все по-трудно намираше думи, устата все по-трудно ги изричаше.
— Моят син е дете, ваше превъзходителство — гласът му беше пълен със сълзи, но зеленикавите, свински очи на везира не само не се трогваха от мъката му, напротив, ставаха все по-високомерни и все по-хладни. — Ако ще отмъщавате за делата на баща ми, аз съм готов да понеса и най-суровата съдба… За бога, Мустафа паша, помилвайте сина ми?
— Синът ви не е наказан, княз.
— Но е пленник!
— Не! — везирът го прекъсна остро. — Той е еничар-ичоглан, а това е висша чест за всеки гяур, княз! Бъдете горд, че момчето е избрано да служи на Падишаха!
Залитайки, Константин инстинктивно се хвана за расото на патриарха.
— Защо деца, ваше превъзходителство? Та какво по-невинно от децата, господи? — сълзите потекоха по лицето му, но Константин не направи усилие да ги скрие. — Защо не сина, защо внука, везир паша?
Мустафа наведе глава. Гавазинът сложи ръка на рамото на Константин, знак, че трябва да мълчи. Мустафа не бързаше с отговора, въпреки че той видимо не го затрудняваше.
— Искате да чуете истината, княз? Ще я чуете. Величието се ражда през поколение. Великият баща изяжда енергията на децата си, но у внуците величието се възражда с нов блясък. Империите не са дребнави, княз, дори най-незначителните. За кървавите дела на Вангел Аваля ние кръв не искаме, но ако неговият внук разплаче толкова християнски майки, колкото дядо му Белия дявол — ислямски, горе на небето аллах ще закрие сметката! Това е княз!
Великият везир направи знак да ги изпратят, но когато пазвантите се скупчиха около тях и ги поведоха към изхода, гласът на Мустафа паша го накара да се обърне.
— Княз, кой е Марс Авалов?
По-неочакван въпрос от този не можеше да му бъде зададен, но Константин вървеше и говореше като насън и сетивата му бяха престанали да действат.
— Син на баща ми… Незаконен… Майка ми му позволи да носи нашето име…
Везирът се усмихна.
— Това не е грях у гяурите, щом и богът им е копеле… — Мустафа се пресегна, взе фурма от позлатена тава, отхапа половината. — Казвате, че живеете в мир с Империята? Вие, Авалови. Лъжа, княз! Брат ви Марс Авалов е подпалил Битолския санджак, но аллах, да не ми е името Мустафа Кюпрюлю, ако не изпратя осолената му глава в Буджак!
Мустафа махна с ръка и аудиенцията приключи.
От този ден до напускането му на престолния град Константин беше под непрекъснато наблюдение. Висарион замина през Босфора и Малазия за източните християнски вилаети, а оттам през Кавказ щеше да излезе на великата река Волга, по която щеше да плува на север при православния цар Михаил Романов. След него по различни пътища за Москва се отправяха монасите от последната твърдина на Византия, манастира „Памакаристос“, пренасящи в столицата на единствения свободен православен народ историята на Източната империя в ръкописи, в тайни договори и дворцови манипулации, пергаменти от сътворението до разгрома на Константинопол. В багажа си Висарион носеше диадемата, скиптъра и глобуса на василевсите, които щеше да връчи на цар Михаил заедно с божията заръка да опази православния свят от изчадията адови, прииждащи със стотици хиляди от горещата паст на Арабия. Висарион щеше да ръкоположи московския митрополит за патриарх на Киевската, Московската и Новгородската църква и да се оттегли завинаги за пост и подготовка за среща с господа бога в суздалския манастир „Сострахом божий“.