Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Също така мълчаливо Блейс започна да си опакова багажа. Джошуа и Уил седнаха на кревата на Джошуа и го наблюдаваха, помагайки му от време на време. Трябваше да вземе още един куфар, защото вещите му доста се бяха увеличили за няколкото години, прекарани тук. Накрая отвън се разнесе рева на двигателите на оувъркара, и Блейс излезе на двора.
Чичо му и момчетата го последваха. Блейс се обърна, не знаейки как да се сбогува.
— Е, Блейс — започна Хенри. — Сигурен съм, че брат ти добре ще се грижи за теб. Винаги ще си добре дошъл тук, независимо от отрицателното отношение на някои от членовете на общността ни. Ти се труди усърдно и ми беше от голяма помощ. Благодарен съм ти за това.
— Беше ми хубаво тук с вас, чичо Хенри — отвърна Блейс.
Джошуа се поколеба, после изведнъж пристъпи напред и протегна ръка. Блейс я пое и те здраво си стиснаха ръцете.
— Довиждане, Блейс — каза Джошуа, — надявам се да ни гостуваш понякога.
— Не се съмнявай — твърдо му обеща Блейс и се обърна към Уил. Уил се втурна, разпери ръце и го прегърна. Блейс му отвърна със същото. Доколкото си спомняше, за първи път в живота си прегръщаше напълно искрено някого. Накрая направо му се наложи насила да откъсне Уил от себе си.
— Довиждане, Уил.
— Господ да е с теб винаги и навсякъде — рече Хенри, а момчетата откликнаха като ехо, повтаряйки думите му.
— Бог да ви благослови. — Това беше обичайният отговор на думите на Хенри, но Блейс усети, че с Бог или без него, чувствата, които тези хора влагаха в значението на казаното, придаваха съвсем особен оттенък на смисъла им. Той се завъртя и се качи в колата. Дахно вече бе отворил вратата.
— Ще го довеждам понякога, а кой знае, след време може би ще може да се върне обратно тук — каза Дахно.
Той заобиколи колата и седна вътре. Двигателите изреваха. Оувъркара се отлепи от земята, зави и се устреми към шосето.
Известно време братята пътуваха мълчаливо. Те подминаха края на селището и излизаха вече на шосето, когато Блейс се обади.
— Интересно ми е как се разчу за майка ми точно сега.
— Да-а, странна работа. — Дахно гледаше пътя. Отново настъпи пауза.
— Само един човек би могъл да им каже — продължи Блейс. — Защо го направи, Дахно?
Брат му превключи на автопилот, после се обърна към Блейс и дълго го гледа.
— За да можеш да си тръгнеш завинаги оттук и никога да не се върнеш. А ти какво очакваше?
Очите им се срещнаха.
— Ти си съвсем прав, разбира се — отговори Блейс, — действително трябваше да се досетя.
И те отново предпазливо се спогледаха.
Глава 16
Двамата братя не размениха нито една дума през целия път до Екюмени, дори и когато се качваха с асансьора към апартамента на Дахно. „Държим се като непознати“ — помисли си бегло Блейс.
Все така мълчалив, Дахно отиде в стаята си, а Блейс се настани в спалнята, в която винаги отсядаше, когато гостуваше на брат си и се зае с разопаковането и подреждането на багажа си. Вехтите му куфари изглеждаха доста странно в разкошната обстановка. Когато свърши, той се опъна на кревата, скръсти ръце зад тила си и се втренчи в сводестия бял таван.
И така, отново стоеше на кръстопът — за кой ли път през досегашния си живот. Но този път не се караше с майка си, за да избяга от нея и за да го изпратят във фермата при Хенри. Сега беше по-голям, по-опитен и много по-лесно успяваше да контролира нещата и да се справя сам с проблемите си.
Блейс се отпусна и мислите му започнаха да блуждаят. Винаги намираше отговор на въпросите си по този начин, а не като се насилваше да управлява мислите си в тази или онази посока.
Не очакваше нещата да се развият в тази посока, въпреки че по принцип трябваше да го предвиди, упрекна се той. Знаеше що за стока е брат му. Дахно отдавна се стремеше на всяка цена да осигури преместването на Блейс от фермата в града. И то това да стане завинаги.
За съжаление, Блейс не се усети навреме — той просто си мислеше, че с течение на времето гостуванията му в града ще стават само по-продължителни. А когато порасне, от само себе си ще се отдели от Хенри, момчетата и фермата. Но не стана така, както си мислеше и вече беше твърде късно да предприеме нещо. Сега той е тук, в града и за момента беше изцяло във властта на Дахно.
Блейс все още не можеше да разбере каква цел си беше поставил брат му, към какво се стремеше. А не знаейки това, всякакви предположения за ролята на самия него в играта, водена от брат му, бяха абсолютно губене на време.
Мислите му се отнесоха. Никога досега не се беше сблъсквал с такъв изблик на чувства, както когато Уил се хвърли да го прегръща. Блейс се питаше дали пък наистина се е родил напълно безчувствен. Впоследствие обаче, оценявайки сам себе си и чувствата си, твърдо можа да заяви, че не е така. Явно природата му бе такава — непрекъснато се озоваваше сам, встрани от повечето хора…