Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Сега, десет дни по-късно, ги валеше дъждът в гората край имението на Родриго Белмонте. Чорапът на Гарсия беше подгизнал, вода се стичаше и от косата и наболата му брада — след Орвила беше решил да си пусне брада. Вече разбираше, че ще трябва да я носи до края на живота си, иначе щеше да изглежда като жигосан крадец. Беше сигурен, че Белмонте е целял точно това.
Спомни си, че Миранда Белмонте е много красива. Всички жени от рода д’Алведа бяха красавици. Родриго, този прост наемник, беше направил много по-добра партия, отколкото заслужаваше. И той, Гарсия, щеше да поправи тази несправедливост.
От това приятно предчувствие сърцето му заби учестено. Малко оставаше. Имението се вардеше от момчета и коняри. Родриго Белмонте беше просто един нахакан войник, когото възкачването на крал Рамиро беше поставило на мястото му. Беше лишен от длъжността конетабъл в полза на брата на Гарсия. И това беше само началото. Сега този наглец щеше да вкуси отмъщението на де Рада. Щеше да разбере какво е да бележиш Гарсия де Рада като обикновен престъпник. Гарсия попипа бузата си. Още продължаваше да се маже с мехлема, както му беше препоръчал лекарят. Смърдеше ужасно, но отокът беше спаднал и раната беше чиста.
Гората беше много гъста, но пътеката се виеше удивително равна между дърветата, като на места позволяваше трима души да яздят един до друг. Подминаха малко езерце от дясната страна. Дъждът капеше тихо през листака и образуваше кръгчета върху застоялата вода. Кой знае защо, разправяха, че това било свято място. Няколко от мъжете направиха знака на Джад, докато минаваха покрай него.
Когато първият кон се строполи на земята със счупен крак, цвилейки жално, това се възприе просто като досадна случайност. След още две такива случайности, в резултат на които пострада и един от конниците, отървавайки се с изкълчено рамо, подобно тълкуване вече беше неуместно.
Пътеката кривна на север между мокрите дървета, от които капеше вода, после отново изви на изток. На Гарсия му се стори, че вижда пролука някъде напред в бледата сивкава далечина.
Още беше в седлото, когато почувства, че пада.
Успя за миг да зърне коремите на двата коня, които току-що се движеха от двете му страни. Конят му се сгромоляса на дъното на добре прикритата насред пътеката яма и Гарсия де Рада трескаво се закатери нагоре, опитвайки се да избегне копитата на ужасеното, осакатено животно. Един от мъжете се оказа по-бърз от останалите, скочи на земята и се наведе над ямата. Гарсия сграбчи подадената му ръка и бързо се измъкна навън.
Мъжете за миг останаха загледани в поваленото животно, после един от тях му пусна две стрели и копитата замряха.
— Тази пътека не е естествена — заяви стрелецът.
— Каква прозорливост! — подметна Гарсия и се отдръпна. Ботушите му затънаха с жвакане в калта.
Следващото препятствие беше опънато въже, което събори още два коня, а единият от ездачите си строши черепа. Малко преди края на гората втори жребец пропадна в яма. Все пак се добраха до открито пространство, пък и жертвите при подобни нападения бяха неизбежни.
Равнината се ширна пред тях. В далечината мъжете съзряха дървени стени, обкръжаващи множество постройки. Стените бяха високи, но не чак толкова. Опитен ездач, изправен на гърба на коня, лесно би успял да се изкатери горе, а който нямаше кон, можеше да се качи с помощта на другарите си. Само солиден гарнизон би могъл да защити имението, ако нападателите си разбираха от работата. Дъждът беше спрял. Гарсия се усмихна, наслаждавайки се на мига.
— Не е ли това божие знамение? — изрече той като на себе си.
Под втренчения му поглед един от ездачите се усети и слезе от коня. Гарсия се метна на седлото.
— Към имението! — нареди той. — Първият, който се качи на стената, може да си избере която жена пожелае. После ще им вземем конете. Те ни дължат много повече от това.
И чувствайки се героичен наследник на славните си предци, Гарсия де Рада извади от ножницата чуждия меч, вдигна го високо над главата си и пришпори взетия от Лобар кон. Зад гърба му неговите хора с викове изскочиха от гората и се понесоха напред.