В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
На вратата се почука и Елодия понечи да напусне тялото ми, но тогава чухме гласа на Арчър:
— Мерсер? Там ли си?
Хайде, тръгвай, подканих я, но тя не го направи. За щастие Джена отвори вратата и веднага му съобщи:
— Софи е тук, но в момента Елодия я е обсебила.
— В такъв случай ще изчакам отвън — заяви той.
Усещах… някакво чувство, което се надигаше в Елодия, но не успях да разбера какво точно, защото този път тя наистина изчезна.
Докато аз се съвземах, Арчър седеше до мен на леглото, обвил с ръка раменете ми. Джена му разказа за безполезния ми разговор с госпожа Касноф, както и новината за мазето.
— Елодия смята, че може да направи магия на вратата, така че Софи да влезе — завърши тя.
Арчър ме погледна.
— Ще дойда с теб — отсече.
Повдигнах вежди:
— Крос, Касноф те използват вместо боксова круша за „тренировките“ си. Цяло чудо е, че ти позволяват да ползваш старата си стая, вместо да те оковат и да те затворят някъде. Ако те пипнат да обикаляш около мазето…
— Ако Касноф искаха да ме затворят, вече щяха да са го направили.
— А защо не са? — зачуди се на глас Джена.
— Може би защото са сигурни, че не мога да избягам. Или пък е замислено като наказание за останалите ученици — да гледат момчето, което се опитват да убият всеки ден. Каквато и да е причината, сега ми е добре дошло.
После отново се обърна към мен и по лицето му плъзна онази позната усмивка:
— Хайде, Мерсер. Ти, аз и мазето. Какво може да се обърка?
Глава 20
Няколко дни по-късно наистина се озовах в мазето. Този път обаче бях заета с нещо много по-приятно и забавно от описването на своенравни магически предмети.
— А какво стана с обещанието да се целуваме само в замъци? — подхвърлих на Арчър, когато се отдръпнах да си поема дъх.
Бях се облегнала на един от рафтовете и бях прегърнала Арчър през кръста. Над рамото му забелязах буркан с плуващи в някаква течност очи, които ми се пулеха насреща. — Нали виждаш онези неща там? Малко развалят атмосферата…
Той погледна към буркана, обърна се отново към мен и повдигна вежди:
— Така ли? При мен пък имат точно обратния ефект.
Разкикотих се и го сръгах с лакът в корема, после се оттласнах от лавицата:
— Ти си извратен!
Арчър се усмихна в отговор и сведе глава да ме целуне отново, но аз му се изплъзнах.
— Хайде, Крос, дойдохме тук с определена цел, която няма нищо общо с натискането!
Арчър скръсти ръце на гърдите си, без да представа да се хили:
— Твоята цел може и да не е била да се натискаме, но…
— Не! — прекъснах го рязко. — Не ме разсейвай с подобни приказки. Трябва да претърсим мазето, а заклинанието на Глория няма да продължи дълго.
Пред вратата на мазето Елодия се бе вмъкнала в тялото ми и й бе направила някаква противодействаща магия. Не каза нищо и дори не погледна Арчър. Веднага щом бравата щракна, тя просто изчезна.
Усмивката на Арчър се стопи. Всъщност той направо се начумери.
— Наистина ли ти е толкова криво, че няма да се натискаме в мазето? — закачих го.
Той обаче напълно сериозно поклати глава и отвърна:
— Не става дума за това. Заради Елодия е.
— И какво за нея?
— Нямам представа, Мерсер. Сигурно съм сбъркан, понеже не ми допада идеята призракът на бившето ми гадже да обсебва тялото на настоящото.
Отстъпих крачка назад и се блъснах в някакъв рафт, който се разклати. Нещо падна от него и издрънча на мръсния под.
— Леле, вече съм повишена в твое „гадже“, така ли?
— Дотук няколко пъти се опитахме да се убием един друг, заедно се бихме с таласъми и много се целувахме. Сигурен съм, че според някои култури все едно сме женени.
Сега бе мой ред да направя физиономия.
— Добре, както и да е. Виж, фактите са прости: в момента нямам магически сили. А Елодия има. Ако това, че ме използва като кукла на конци, означава отново да мога да правя магия, ще се примиря с това. И ти би трябвало да го сториш. Моето тяло, моят призрак и прочее.
Арчър очевидно искаше да ми каже още много неща, но и крайна сметка само кимна:
Добре. Ще се справя някак.
Нещо в тона му ме подразни, но реших да го подмина.