В плен на магията

Прегледахме десетки заклинания, но имаше едно, което…

— Във всички ъгли има кръв! — подвикна Арчър от другия край на мазето. — Или поне предполагам, че е кръв. За разлика от някои хора, нямам особено желание да си цапам ръцете, за да се уверя.

Сведох глава и стиснах очи.

— Зная какво е това. Чела съм за заклинание, при което се използва кръв в четирите ъгъла на стаята.

Представих си гримоара, видях се как прелиствам страниците.

— Беше магия за задържане — казах накрая. — Кръвта превръща помещението в клетка, но за заклинанието е необходимо огромно количество магия. Никоя вещица не би могла да я направи сама, защото би изцедила цялата й сили. — Вдигнах очи и срещнах погледа на Арчър. — Освен ако не използва силата на нещо друго.

Арчър огледа мазето:

— Или пък на много други неща.

— Е, това дава отговор на една от загадките — заявих и се изправих. — Естествено, възниква въпросът какво всъщност държи тук госпожа Касноф.

— И къде по-точно? — добави Арчър.

— Знам къде. Или поне така си мисля. Заклинанието за задържане създава нещо като магическа мрежа. Кръвта в четирите ъгъла оформя опорните точки, а самата магия се простира над стаята.

И двамата вдигнахме поглед нагоре, сякаш очаквахме да видим проблясващи магически нишки по тавана. Там обаче нямаше нищо, освен прахоляк.

— Заклинанието е най-силно в средата на помещението — добавих. — Следователно трябва да поставиш онова, което искаш да задържиш, възможно най-близо до центъра.

— Явно имаш отлична памет — отсъди Арчър.

— Ами когато разглеждаш книга с най-силните и тъмни заклинания, създавани някога, внимаваш.

Двамата се насочихме към средата на стаята, където бе разположена една от множеството (кълна се, че бяха поне един милиард!) лавици в мазето.

В праха под нея се виждаха следи.

Хванахме я в двата края и след няколко минути и известно количество нецензурни коментари успяхме да я поместим на около метър разстояние. След това застанахме задъхани и леко изпотени на мястото, където беше допреди малко. В пода имаше отвор, закрит с капак.

— Каквото и да има там долу — каза след миг Арчър, — то е много опасно, щом Касноф са взели такива предпазни мерки да го задържат тук. Сигурна ли си, че искаш да продължим с това, Мерсер?

Разбира се, че не съм! — отвърнах веднага и сграбчих металната халка на капака. — Но ще го направя.

Дръпнах халката и капакът отскочи. Въздухът, нахлул през отвора, бе прохладен и леко миришеше на пръст и шило. На стената на шахтата бе прикрепена метална стълба. Успях да преброя десетина стъпала, след което всичко потъваше в мрак.

Арчър протегна крак, но аз го спрях.

— Ще вляза първа. И без това само ще ми гледаш под полата, ако съм след теб.

— Софи…