В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
Постави ръка на тила ми, после кимна към Ник:
— Той ме нападна в мелницата, нали?
— Да. Явно някак са успели да го заловят.
Протегнах се и докоснах ръката на Ник, която бе студена и като че направена от восък.
— Как мислиш, какво им се е случило?
Нямам представа. Може би е заради магията за задържане… или пък има и друга, освен нея.
Беше ми ясно, че са демони. Всичките, до един. От тях на талази се носеше толкова много тъмна магия, че не бе възможно да греша. Моите собствени сили се мятаха като полудели в мен и с толкова много магия наоколо не можех да преценя какви и колко заклинания са използвани на това ужасно място.
Арчър си пое дълбоко въздух.
— Никога не съм предполагал, че ще изпитвам съчувствие към някого, който се е опитал да ме изтърбуши.
Не е бил той. Тоест… той е бил, но не съвсем. Касноф са го превърнали в чудовище. Те са го създали и са го… насъскали по теб. Превърнали са всичките в чудовища! И ако успеят да постигнат своето, и останалите ще свършим тук.
Арчър ме придърпа към себе си и прошепна в ухото ми:
— Няма да позволим това да се случи.
— И как? — извиках аз и гласът ми отекна в стените на стаята. — Само виж срещу какво сме изправени, Крос! Не можем да използваме магия. Не можем да се махнем оттук. Нямаме дори бегла представа какво се случва в останалия свят. Можем само да… да си играем на детективи в мазето!
— Това не е всичко, на което сме способни. Софи — заяви Арчър.
Знаех, че говори сериозно, когато се обръща към мен на малко име.
— Какво имаш предвид?
Той отстъпи няколко крачки назад.
— Ами ти искаш Касноф да изчезнат, а тези деца да бъдат спасени или… или поне да бъде сложен край на страданията ми. Искаш никой повече да не създава демони. И не си сама в това. Има и други, които желаят същото.
— Моля те, кажи ми, че не говориш за Окото!
Арчър отклони поглед и пъхна ръце в джобовете си:
— Просто казвам, че с Окото имате еднаква цел.
Не бях напълно сигурна дали съм втрещена, ядосана или отвратена. Май бе смесица от трите.
— Хей, тук да няма някакъв отровен газ? Или пък си си цапнал главата в тунела? Защото само нещо такова може да те извини, че дрънкаш подобни глупости!
— О, напълно си права, Мерсер — сопна се той. — Идеята да се бориш срещу армия демони заедно с група добре обучени воини е направо идиотска. Може би трябва да идем при Навзикая и да я питаме дали феите имат някакъв специален прашец, с който проблемът ще изчезне!
— Не се дръж като тъпанар! — избухнах и аз.
— А ти не бъди наивна! — отвърна ми. — Не можем да се справим сами, Софи. Магическите същества не могат да се справят сами. Но ако се съюзим и действаме заедно, имаме шанс да…
— И как я мислиш тая работа? Че ще помолим Окото за помощ и те веднага ще кажат: „Ама как, Софи, няма никакъв проблем! И да не си помислите, че като приключим с изтребването на демоните, ще избием и вас, макар че точно това ни е мисията в живота!“
Арчър ме изгледа сърдито и ми се тросна:
— А само допреди няколко седмици си мислеше същото и за Бранник! Че не са нищо повече, освен убийци на магически същества. Но определено нямаше нищо против тяхната помощ.
Примигнах няколко пъти.
— Това… е различно — заекнах. — Те са моето…
— Твоето семейство? — попита той тихо. — А Окото са моето.
— Но ти не си един от тях! Не наистина.
— Напротив, Мерсер. Точно такъв съм — заяви. Въздъхна дълбоко и се почеса по тила, загледан в някаква невидима точка над рамото ми. — Няма значение.
После се обърна и тръгна към стълбата. В продължение на няколко секунди само се взирах в гърба му. Трудно ми бе да повярвам, че допреди малко сме се шегували и целунали. Като се сетих, изведнъж ми се прииска да избухна в сълзи. Нима не бе възможно връзката ни да протича гладко и лесно и да сме щастливи заедно повече от два часа?
Последвах го и започнахме да се изкачваме по стълбата. Този път бях толкова ядосана и нещастна, че изобщо не изпитах клаустрофобия. След като излезе, Арчър се наведе и ми подаде ръка, но аз я отблъснах и се измъкнах сама от шахтата.
Затворих капака зад себе си и без да разговаряме, с Арчър върнахме рафта на мястото му. После минах покрай него и се насочих към стълбите, но той ме спря още на първото стъпало. Стисна ме за китката и каза: