В плен на магията

Едва сега забелязах, че Кал е ужасно изтощен. Лицето му направо бе посивяло. Лекуващата магия е много тежка, дори само едно заклинание бе страшно изморително за него. А да изтръгва някого от лапите на смъртта толкова пъти, при това последователно и без почивка? Нищо чудно, че изглеждаше, сякаш всеки миг ще се строполи.

Но Кал бе силен. Преодоля очевидната си умора и попита:

— Значи се канят да превърнат всички в демони, а?

— Изглежда, това е планът — отвърнах.

Разказах му накратко за „събранието“ снощи и прибавих:

— А според Елодия искат да ни използват за някакъв експеримент. Да проверят какво става, като вкараш демон във вампир, например.

— Какво имаш предвид с това „според Елодия“? — сбърчи чело Арчър.

— Ами Елодия, ъ-ъ… Елодия ме следва. А пък сега може… ъ… да се вселява в тялото ми. Което — побързах да добавя, като видях колко мрачно става изражението му, — всъщност с хубаво, защото чрез мен тя може да прави магии.

Замълчах за кратко; Джена също не се обади. Оставихме ги да смелят информацията.

— Добре-е — проточи Арчър след малко. — Е, това е ужасно изнервящо, но подкрепям всичко, което може да ни изкара оттук по-бързо. Особено ако междувременно искат да ме използват като бяла мишка, за да изпробват нови мъчения.

Приближих се към него и обвих кръста му с ръка.

Престорих се, че не забелязвам как Кал бързо отклони поглед.

— Добре, а какво ще правим сега? — попита Джена.

— Честно казано — въздъхнах аз, — много ми се иска да отвърна „Да бягаме“. Да проучим възможните заклинания, които могат да ни прекарат невредими през мъглата убиец, а после да си направим с магия лодка или нещо подобно и да се махнем оттук.

Кал като че ли се засмя (човек с него никога не може да е сигурен), а Джена ми се усмихна. Арчър ме хвана по-здраво през кръста.

— Но? — подкани ме да довърша той.

— Но това е все едно да се опитваш да залепиш врата на Мария-Антоанета с лейкопласт. Като че ли най-сериозният ни шанс за успех е да се опитаме да поговорим с госпожи Касноф.

— И защо мислиш така? — зачуди се Арчър.

— Не съм сигурна. Просто… Можела е да убие Джена, но не го е направила.

— Защото е искала да я превърне в демон — отбеляза Кал.

— Възможно е, но не мисля така. Вижте, Лара е самото зло, но госпожа Касноф беше… Е, не бих я нарекла „мила“, но нали я видяхте как изглежда? Просто ужасно, не е на себе си. Нещо я тормози. Може пък да си струва да опитаме да я издебнем насаме.

— Възможно е да знае къде се намира гримоарът — прибави Джена и стисна ръката ми.

— Може би — съгласих се.

Надявах се да звуча ентусиазирано, за да не проличи колко съм несигурна, а и малко уплашена. Колкото и да исках да си върна силите, предсказанието на Торин ми тежеше като воденичен камък. От самата мисъл ми се свиваше сърцето и получавах главоболие.