В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— Мислех си, че може да ни помогне — казах, когато се отдалечихме. — Зная, че е глупаво, но… Преди я беше грижа за нас. Както и за това място.
Вървяхме един до друг. След малко Кал пусна дланта ми. От време на време свитите му лакти докосваха моите.
— Тя е болна, Софи — отвърна ми той, докато изкачвахме неголямото възвишение близо до къщичката му.
Пред нас се виждаше сградата на училището, която изглеждаше в по-окаяно състояние и от преди.
— Точно както и всичко останало тук — добави Кал, а аз въздъхнах, защото си припомних колко много обичаше това място и колко се гордееше с него.
— Съжалявам — промълвих аз.
Ясните му лешникови очи срещнаха моите и проблеснаха закачливо.
— Често го казваш.
Подръпнах униформата, която носехме през часовете по самоотбрана и която в момента ми изглеждаше дори по-грозна, отколкото я помнех (дрехите от памук и ликра в яркосиньо не отиват на никого). После леко се засмях.
— Ами да, често се чувствам така.
Прииска ми се да добавя: „Особено когато става дума за теб“.
Кал не отговори нищо и след малко пое към училищната сграда. Изчаках няколко секунди, после тръгнах след него.
Исках да му кажа толкова много неща, но не знаех откъде да започна. „Кал, струва ми се, че те обичам, но може би не съм влюбена в теб… Макар че целувката с теб бе прекрасна…“ Да, това бе един от вариантите.
Или пък: „Кал, обичам Арчър, но чувствата ми към теб са много объркани, защото ти си страхотен, а и адски секси… Освен това сме сгодени, което още повече разпалва огъня под врящия казан от емоции и хормони, в който съм се превърнала“.
Е, по-добре беше да пропусна частта с врящия казан.
— Добре ли си?
А? — примигнах аз и с изненада установих, че сме стигнали до къщата.
Кал бе сложил десния си крак на най-долното стъпало и се взираше в мен.
— Беше се замислила и имаше едно изражение, сякаш решаваш изключително трудна задача — отбеляза той.
— Може и така да се каже — изхилих се аз.
Минах покрай него и влязох в къщата, решена да поговоря с него като зрял, разумен човек… Някой ден. Засега само му махнах с ръка и изтичах към стаята си.
Когато влязох, Джена седеше на леглото си и буквално трепереше от вълнение:
— Е?
— Нищо не се получи. Госпожа Касноф не е добре и не може да ни помогне.
За моя изненада Джена сякаш не се разочарова особено. Вместо това се приведе напред и отсече:
— Е, да, това е кофти. Обаче, Соф, да знаеш какво видях днес!
Проснах се на леглото си и изритах маратонките от краката си.
— Намираме се на прокълнат остров, заобиколен от смъртоносна мъгла и управляван от две откачени и зли вещици. Наистина нямам сили за предположения, Джен.
— Лара, която излизаше от мазето — заяви тя и издуха розовия кичур от челото си. — Освен това изглеждаше много подозрително, потайна такава. Така де, още по-подозрително и потайно от обикновено.
А, мазето. Влажно злокобно място, където бяха складирани множество магически предмети със странния навик да променят местоположението си. Миналата година двамата с Арчър прекарахме много време в опити да ги подредим.
— Както и да е, споменах на Тейлър и тя каза, че е виждала Лара да слиза там всеки ден, още откакто пристигнахме. Което ме кара да си мисля, че…
— Че там долу има нещо важно. Например гримоара — сетих се аз. Мога да се закълна, че в този миг магията ми подскочи от въодушевление в гърдите.
Джена кимна, но нямах възможност да кажа каквото и да било друго, защото в мен се всели познато присъствие.
— Тъкмо идвах да ви съобщя същото — чух собствения си глас. — Тя определено крие нещо в мазето, защото вратата е омагьосана с някаква страшно силна магия.
Отдавна не се беше вясвала, казах й.
Бях заета.
А междувременно Джена мигаше на парцали. За мен бе истински шок всеки път, когато изведнъж се превръщах в Елодия. Дори не мога да си представя как изглеждаше в очите на другите.
Джена обаче бързо се съвзе:
— Ще можеш ли да развалиш заклинанието и да отвориш вратата?
— Естествено — отвърна презрително Елодия.
След това седна на леглото и се опита да отметне косата ми, но пръстите ми веднага безнадеждно се оплетоха.
— О, за бога! — измърмори тя, докато се опитваше да разплете един кичур, който се бе закачил на пръстена ми.