Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
— Зависи — отвърна той. — Ако желанието ти е някой да те фрасне по лицето…
— Леле — каза Кайл. — А пък аз си мислех, че давате мило и драго за Съглашението…
— Съглашението се отнася за вампири и ликантропи, с които сме сключили съюз —
прекъсна го Джейс. — Кажи ми към коя глутница си или ще сметна, че си отцепник.
— Добре, достатъчно — намеси Саймън. — И двамата спрете да се държите, сякаш ще се
хванете за гушите. — Той погледна Кайл. — Трябваше да ми кажеш, че си върколак.
— И ти не ми каза, че си вампир. Може да съм решил, че не е твоя работа.
Саймън подскочи от изненада.
— Какво? — той погледна към пръснатите по пода стъкла и кръв. — Аз не… аз не…
— Не си прави труда — каза Джейс тихо. — Той може да те усети. Както и ти ще се научиш
да усещаш върколаците и другите долноземци с малко повече практика. Знае какъв си,
откакто те е видял. Така ли е? — той срещна ледено зеления поглед на Кайл. — А онова,
което отглежда на терасата, е вълче биле. Сега вече знаеш.
Саймън кръстоса ръце пред гърдите си и изгледа Кайл.
— И какво трябва да значи това? Що за постановка? Защо ме покани да живея при теб?
Върколаците мразят вампирите.
— Не и аз — каза Кайл. — Но не си падам особено по тези — той посочи с пръст Джейс. —
Мислят си, че са по-добри от всички останали.
— Не — каза Джейс. — Аз си мисля, че аз съм по-добър от всички останали. И това
твърдение е подкрепено със солидни доказателства.
Кайл погледна Саймън.
— Винаги ли говори така?
— Да.
— Има ли начин да му затворим устата? Освен да го спукаме от бой, разбира се.
Саймън застана между тях.
— Няма да ви позволя да се сбиете.
— И какво ще направиш, ако… О! — погледът на Джейс се плъзна към челото на Саймън и
той му хвърли една усмивка. — Заплашваш да ме превърнеш в онова, с което си ръсиш
пуканките, ако не направя каквото кажеш?
Кайл изглеждаше объркан.
— Ти какво…
— Мисля, че трябва да си поговорим — прекъсна го Саймън. — Кайл е върколак. Аз съм
вампир. А и ти не си съвсем обикновено момче — добави той към Джейс. — Предлагам да
открием картите си и после ще видим.
— Идиотската ти доверчивост няма граници — каза Джейс, но седна на перваза на
прозореца и кръстоса ръце. Миг по-късно и Кайл седна на дивана. Двамата се гледаха. Все
пак, помисли си Саймън, това беше някакъв напредък.
— Добре — каза Кайл. — Аз съм върколак, не принадлежа към никоя глутница, но съм в
съюз. Чували ли сте за претор лупус?
— Чувал съм за лупус — каза Саймън. — Не беше ли някаква болест?
Джейс го погледна смразяващо.
— „Лупус” значи „вълк” — обясни той. — А преторианците са били елитна римска войска.
Предполагам в превод трябва да означава „вълци пазители” — той сви рамене. — Чувал съм
да ги споменават, но всъщност мислех, че са мит.
— Както казах, някои хора вярват, че ловците на сенки са мит — каза Кайл.
— Но не сме.
— Както и вълците пазители. — Кайл се наведе напред. Мускулите на ръцете му се
напрегнаха, когато постави лакти на коленете си. — Има два вида върколаци — обясни той.
— Едните се раждат върколаци, защото родителите им са върколаци, — другите са били
заразени с ликантропия чрез ухапване. — Саймън го погледна изненадано. Той не
предполагаше, че Кайл, куриерът лентяй, е чувал думата „ликантропия”, камо ли че знае как
да я произнесе. Сега обаче Кайл беше много различен — съсредоточен, сериозен и прям. —
За онези, които са превърнати чрез ухапване, първите няколко години са ключови.
Демоничната жилка, която причинява ликантропията, причинява и една камара други
промени: вълни на неконтролируема агресия, неспособност да сдържиш гнева си,
самоубийствен бяс и отчаяние. Глутницата може да ти помогне, но много новозаразени
нямат късмет да попаднат в глутница. Те са сами, опитват се да се справят с връхлитащите
ги промени и повечето се настървяват срещу другите или срещу самите себе си. Има високо
ниво на самоубийства и на домашно насилие — той погледна Саймън. — Същото важи и за
вампирите, само че при тях е по-зле. Един самотен младок буквално няма представа какво
става. Никой не го наставлява, той не знае как да се храни или дори, че не трябва да излиза
през деня. Това е и нашата задача.
— По-точно? — попита Саймън.
— Търсим „осиротели” долноземци, вампири и върколаци, които са били превърнати и още
не знаят какво става с тях. Има дори магьосници, които не разбират какви са с години. Ние