Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
са, познаваш го. Нищо не бе в състояние да го уплаши.
- И Рик не знаеше. Нито пък Сам бе съвсем наясно с
- И последния път по телефона звучеше уплашено -
болестта си. Разбра го в самия край.
кимна с глава Териса.
- Но как е възможно?
- Как ли не се мъчих да го накарам да разговаря с мен,
- Известно ли ти е как протича хореята? - попита Марио.
да открие душата си. Не и не. Побърза да си тръгне и от
Тя кимна с глава.
тогава не ми се е обаждал. Изобщо. А днес ми позвъниха с
- Бях писала за нея. Наследствена е. Единият от роди
новината.
телите ти трябва да е болен, за да се разболееш и ти. Ако
- Някаква представа къде може да са файловете ти?
единият от тях е болен, шансът ти да я хванеш е две към
- Обикновено държеше копията в офиса си.
едно.
- Ако ги видим, може да разберем нещо.
- Точно така. Бащата на Сам - дядото на Рик - трябва
Марио мълчаливо я гледаше.
да е бил податлив на болестта, ала е загинал в Нормандия,
- Моля те, Марио. Знаеш, че не бих те молила, ако не
преди тя да се прояви. Ето защо Сам нямаше представа от
беше толкова важно.
какво е болен.
Той бе още сърдит, ала вече го превъзмогваше.
- Рик направи ли си тест? - попита Териса.
- Нека утре сутринта ги потърся, става ли?
- Не знам. Дори не каза истината на Карън - сподели
Хвърлих поглед към Териса. Не знаех доколко бихме
само, че баща му има неизлечима болест. Но поостана мал
могли да го притиснем. По всичко личеше, че този мъж
ко по-дълго в САЩ. Мисля, че е оправял нещата на баща
познава Рик Колинс най-добре от всички. Беше неин ред.
си, че е продал имота. Тъкмо тогава се натъкнал на благо
- Напоследък Рик споменавал ли е за Мириям? - попита тя.
творителната организация.
Марио вдигна поглед. Позабави се и аз очаквах простра
- По какъв начин?
нен отговор. Ала той изрече само:
- Нямам представа.
-Не.
- Спомена, че били против работата със стволови клет
Чакахме подробности от него. Но уви!
ки? Това свързано ли е с хореята?
- Според мен - започна Териса, - има вероятност Мири
- Би могло, но Рик повече ме караше да проверявам фи
ям да е жива.
нансирането им. Да разбера откъде идват парите. „Проследи
Ако Марио Контуци е знаел нещо по въпроса, тогава
парите" - старият девиз. Рик искаше да знае всичко, което
сигурно бе психопат. Не твърдя, че е невъзможно хората
може, за тях и за хората, които ги дават. Но по едно време
да лъжат, да се преструват и да ти правят номера. Виждал
ми заяви, че проучванията ми повече не са му необходими.
съм дори твърде известни люде да го вършат. Едните се
- Отказал се е, така ли?
самозалъгват, че лъжата, изречена от тях, е пълната и не
- Не. Просто ми каза да спра. Той не спря. Спрях само аз.
подправена истина, а другите са наистина психопати. Ако
- Знаеш ли причината?
Марио е подозирал, че Мириям е жива, той със сигурност
- Всъщност не. Пристигна, прибра всичките ми файлове
попада в една от двете групи.
и изрече нещо много странно.
Направи гримаса в стил: „Добре ли чух?". В гласа му се
Марио погледна първо към Териса, после пак към мен.
появи нотка на гняв.
- Каза: „Трябва да си предпазлив, имаш семейство".
- За какво говориш?
128
129
Да изкаже подозренията си гласно очевидно й костваше
С Е Д Е М Н А Й С Е Т А Г Л А В А
огромно усилие. Разговорът продължих аз. Като се мъчех
да придам логика на думите си, разказах му за петната
от кръв, за русия косъм и за ДНК анализа. Не споменах
за факта, че съм я зърнал на видеозаписа, не казах нищо
такова. И без това историята звучеше неправдоподобно.
Когато се отдалечихме на достатъчно разстояние от
Най-добрият начин да се съобщи подобно нещо бе с по
дома на Марио Контуци, Териса каза:
мощта на научни доводи като например кръвния тест, а не
- Трябва да отида на гроба на Мириям.
да използвам интуицията си, основаваща се на походка и
Спряхме друго от хубавите лондонски таксита и поте
наблюдения с видеокамери.
глихме, обгърнати в мълчание. Стигнахме до ограденото
Дълго време той не каза нищо.
гробище и спряхме пред портата. Всички гробища имат
Последва:
ограда и порта. Какво всъщност пазят те?
- Кръвните проби сигурно са сгрешени.
- Да те почакам ли тук? - попитах.
Двамата с Териса мълчахме.
-Да.
- Или пък, да, да! Полицията мисли, че ти си убила Рик,
И така, останах да я чакам пред портата, сякаш се боях