Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— С удоволствие.
— Юсуф, ти?
— Ако обичаш.
Сестрите изчезнаха в кухнята, а Халифа и Хосни седнаха, избягвайки погледите си. Настъпи продължително мълчание.
— Е, как е в полицията? — попита накрая Хосни. — Днес, залови ли някой убиец?
Зет му се интересуваше от работата му още по-малко, отколкото Халифа от неговата. Всъщност той направо гледаше детектива отвисоко. Да работиш всеки Божи час, и то за такава мизерна заплата! Зейнаб определено не беше случила на мъж. Добре де, можеше да случи на по-лош. Ама можеше и на много по-добър. Някой, дето се занимава с растителни мазнини например. Там беше бъдещето. Необятен пазар. А с това ново сусамово масло — съвсем.
Халифа каза нещо, но той не го чу и попита:
— Моля?
— Днес не хванах нито един убиец.
— А, добре — каза Хосни. — Добре. Или не, не е добре. — Той замълча объркано, опитвайки се да си припомни нишката на разговора. — Чух, че са те предложили за повишение. Дали ще ти го дадат?
Халифа сви рамене.
— Инша-Аллах. Ако е рекъл Аллах.
— По ми се струва, че е ако е рекъл шефът ти!
Хосни се засмя гръмко на шегата си и плесна няколко пъти по облегалката на дивана.
— Сама! — викна. — Ей, Сама! Юсуф каза, че щели да го повишат, ако е рекъл Аллах, пък аз му викам, че ще го повишат, ако е рекъл шефът му.
Откъм кухнята се разнесе пронизително цвилене. Сама очевидно намираше коментара за толкова забавен, колкото и съпругът й. Али се беше показал иззад дивана и се готвеше да удари Хосни с възглавница по главата. Халифа го изгледа строго и малкият побърза отново да изчезне зад облегалката.
— Какво става с шадравана? — подхвана Хосни измъчения разговор след поредното продължително мълчание.
— А, върви. Искаш ли да го видиш?
— Разбира се.
Мъжете излязоха в коридора и застанаха сред торбите цимент и плочките, вперили поглед в доста окаяното на вид басейнче, от което Халифа се надяваше някой ден да бликне фонтан.
— Малко трудно се минава — отбеляза Хосни.
— Знаеш ли колко място ще се отвори като разчистя боклука.
— И откъде ще идва водата?
— От кухненската тръба.
Хосни се почеса по бузата, слисан от цялото мероприятие.
— Не знам защо просто не…
Прекъсна го Али, който избра точно този момент да нахълта при тях и да преобърне една съдина, в която няколко четки киснеха в терпентин. По бетонния под се разля мазно сиво-зелено петно.
— Даммит, Али! — ядоса се Халифа. — Зейнаб! Донеси парцал.
Жена му дойде да огледа белята.
— Изобщо нямам намерение да си съсипвам парцалите за това. Попий го е вестник.
— Нямам вестник.
— Аз имам един стар „Ал-Ахрам“ в чантата — обади се Хосни. — Ей сега ще ти го дам.
Донесе вестника и започна да го разстила лист по лист в локвата терпентин.
— Ето, попива. Чудесна попивателна.
Отдели още един лист и понечи да го сложи на пода. В този момент Халифа го хвана за ръката.
— Чакай!
И коленичи на пода.
— Откога е този вестник?
— Ъъ…
— От коя дата!
Гласът му не търпеше възражение.
— От вчера — объркано отвърна Хосни.
Едното коляно на Халифа беше накиснато в терпентина, но той изобщо не забелязваше. Беше се навел и жадно четеше статията в горния десен ъгъл на страницата, пръстът му бягаше напред-назад по редовете. Али коленичило него и зашари с пръст по подгизналата хартия, подражавайки на баща си.
— Вчера — каза на себе си Халифа, когато прочете статията. Вчера. Я да видим: Наяр е убит в петък и същия ден… Даммит! — извика и скочи. Тъмното петно бавно се стичаше по крачола му.
— Даммит! — изписка Али и също скочи.
— Какво? — попита Хосни. — Какво става?
Халифа се втурна към кухнята, без да го удостои с грам внимание. От умората му не беше останала и следа.
— Зейнаб. Трябва да тръгвам.
— Къде ще ходиш?
— В Кайро.
— В Кайро!?
За миг му се стори, че ще му вдигне скандал. Но тя само пристъпи към него и го целуна по челото.
— Чакай да ти дам чист панталон.
В коридора Хосни се взираше в статията, която беше прочел Халифа. Над снимката на някакъв грозен старец с превръзка на окото имаше дебело заглавие: „Търговец на антики от Кайро брутално убит“. Той поклати глава. В света на растителните мазнини нямаше такива простотии.