Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Той тръгна към голямата стая.
— Мариет е Огюст Мариет — каза през рамо. — Един от основателите на египтологията. Работил е дълго тук в Сакара. Открил е Серапейона.
Тара го последва и го откри пред фотографията, в която се беше взирал преди.
— Огюст Мариет — каза той. Фотографията изобразяваше брадат мъж с костюм и старинна египетска прическа. Даниел свали рамката от стената и я обърна. На гърба й беше прикрепен с лепенка друг сгънат папирус.
— Бинго! — Очите му блестяха.
— Хайде — каза Тара развълнувано. — Разгъни го.
Той отлепи папируса от гърба на фотографията и го разгъна.
— Това пък какво означава? — попита Тара.
— Нефертити е била официалната жена на фараон Ехнатон — обясни той. — Името й означава „Прекрасната дойде“. След смъртта на Ехнатон променя: името си на Шменкара и управлява като фараон без регенти. На престола я сменя Тутанкамон, който е син на Ехнатон от друга негова съпруга.
— Да бе, как не се сетих — изръмжа Тара.
— Следващите поколения обругават Ехнатон, защото изоставя традиционните египетски божества за сметка на почитането на един-единствен бог: Атон. Двамата с Нефертити построяват нова столица на двеста километра южно оттук и наричат града Ахетатон. Днес е известен с арабското си име — Тел ел-Амарна. Веднъж водих там разкопки.
Той отиде до полиците с книги.
— Изглежда, трябва да намерим книга за Амарна.
Тя се присъедини към него и двамата започнаха да оглеждат гърбовете на книгите. Тези, в чиито заглавия фигурираше „Амарна“, бяха няколко, но в тях нямаше други папируси. В една от спалните имаше още рафтове с книги и те прегледаха и тях, и този път без успех. Тара ядосано поклати глава.
Типично в негов стил. Имам предвид, щом не мога да ги открия с помощта на египтолог, какво остава, ако бях сама! Така и не проумя, че това просто не ме интересува!
Даниел не я слушаше. Беше клекнал и беше присвил очи.
— Къде е живяла? — мърмореше. — Къде е живяла Нефертити?
В един момент се изправи рязко и възкликна:
— Merde! Какъв съм идиот!
Върна се бързо в голямата стая, коленичи пред библиотеката, прокара пръсти по гърбовете на книгите и извади едно тънко томче.
— Направих се на прекалено умен. Подсказката е по-буквална, отколкото изглежда. — Той вдигна книгата и посочи заглавието й: „Нефертити живя тук“. На устните му цъфтеше доволна усмивка. — Това е може би най-добрата книга за разкопки на света. От Мери Чъб. Срещал съм я. Невероятна жена. Я да видим какво пише в този папирус?
Следващата гатанка — за династиите на Древен Египет — се оказа по-лесна от предишната и ги отведе до плаката с маската на Тутанкамон в кухнята. Подсказка номер пет беше пъхната в старинна амфора в една от спалните, шест беше закачена на вътрешната стена на комина, а седем беше скрита зад казанчето на тоалетната. Последният, осми папирус, беше свит в руло паус в шкафа в голямата стая. И двамата вече изгаряха от нетърпение да разберат какво пише в него. Прочетоха стихчето заедно — в бързината да открият какво пише заекваха и двамата.
— Мъртва пейка ли? — попита тя.
— Мастаба — отвърна Даниел. — Вид правоъгълна гробница от кирпич. Мастаба е арабската дума за пейка. Хайде.
Тя грабна чантата си и го последва навън; потръпна от жегата след хладината в къщата. Таксиметровият шофьор беше паркирал в една дебела сянка пред сградата и беше заспал на спуснатата седалка — босите му крака стърчаха през страничния прозорец. Даниел заслони очи и се огледа, после посочи една продълговата могилка, която стърчеше от пясъците на около петдесет метра напред и вляво от тях.