Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Халифа кимна и излезе.
— А, инспекторе — извика ал-Масри след него.
Халифа подаде глава обратно през вратата.
— Ако все пак някога решиш да постъпиш на работа при мен, е удоволствие ще те назнача. Приятен ден.
17
Сакара
Взеха такси до Сакара и минаха почти по същия път като Тара преди два дни, Хасан, мъжът, с когото беше открила тялото на баща си, не беше в кабинета си. Един от колегите му обаче я позна и й даде ключовете от къщата. Минаха покрай възвишението, спряха пред сградата и казаха на шофьора да ги изчака.
Вътре беше тъмно и хладно. Даниел отвори няколко прозореца и вдигна кепенците, Тара тъжно огледа варосаните стени, старите канапета и паянтовите рафтове за книги и си помисли колко щастлив е бил тук баща й и как къщата в някакъв смисъл беше станала част от неговия, но и от техния живот. Тя избърса очите си с ръкав и се обърна към Даниел, който се взираше в една фотография в рамка на стената.
— И какво точно търсим? — попита тя.
— Нямам представа. — Той сви рамене. — Предполагам, нещо, което изглежда древно. С йероглифи по него.
Той започна да оглежда книгите по рафтовете. Тара хвърли чантата си на един стол и влезе в една от другите стаи. В ъгъла имаше тясно легло, до стената — гардероб, а на един пирон на вратата беше закачете парцаливо яке. Тя бръкна в един от джобовете и извади портфейл. Прехапа устни. Беше на баща й.
— Това е стаята на татко — извика на Даниел.
Той дойде и двамата започнаха да преравят вещите на баща й. Не бяха кой знае колко — малко дрехи, фотоапарат, няколко тефтера и подвързан в кожа дневник на стола до леглото. Записките вътре бяха кратки и лаконични и се отнасяха почти само за напредъка на разкопките. На няколко места се споменаваше Тара — беше я отбелязвал с „Т“ — за последно в деня преди пристигането й в Египет, предпоследния ден от живота му:
Сутринта в Кайро. Среща в американския университет за семинарите догодина. Обядвах в Службата по антиките. Пазарувах на Хан ал-Халили за подарък за Т. Върнах се в С. късно следобед.
И толкова. Нищо, което да хвърли светлина върху последвалите събития. Оставиха дневника настрана.
— Може вече да са намерили каквото им трябва — каза тя.
— Едва ли. Защо тогава ще те преследват?
— Откъде тогава сме сигурни, че е тук, а не в Кайро?
— Не сме сигурни. Просто предполагам, че нещото, каквото и да е то, е попаднало у баща ти наскоро. И тъй като това е мястото, където е живял през последните три месеца, има смисъл да търсим точно тук. Дай да огледаме другите стаи.
Отне им близо час да огледат къщата, да погледнат във всяко чекмедже и във всеки шкаф и дори да се пъхнат под всички легла. Без успех. С изключение на скъпия фотоапарат нямаше нищо, което да заинтригува някой що-годе нормален крадец.
— Сигурно съм се объркал — каза унило Даниел накрая.
Тара беше в една от спалните. Претърсването я беше изнервило. Изведнъж я обзе непреодолима умора. Болката от смъртта на баща й я връхлетя отново, по-силна от всякога, заедно с усещане за невероятна самота и безпомощност. Тя прокара ръце през косата си, свлече се тежко на леглото и положи глава на възглавницата. Нещо изхрущя под главата й. Тя се изправи и вдигна възглавницата. На чаршафа лежеше парче сгънат папирус и отгоре му беше изписано с черно мастило нейното име Тири. Тя го отпори и го прочете. После извика:
Даниел! Яла да видиш нещо.
Той влезе и тя му подаде папируса. Той зачете на глас:
— Не си ли малко стара да те праща да дириш съкровища? — попита Даниел.
— Беше организирал такова търсене за петнайсетия ми рожден ден. — Тара се усмихна тъжно на спомена. — Това беше един от редките моменти, когато съм чувствала, че наистина ме обича. Мисля, че това е бил неговият начин да се опита да излекува старите рани. Нещо като предложение за помиряване.
— Чудя се дали… — измърмори Даниел.
— Да не мислиш…
— Че наградата на баща ти е онова, което търсим ли? Нямам представа. Но си струва да разберем.