Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Пускай се по склона — изкрещя Даниел.
— А ти?
— Няма да те оставя!
— Господи!
Чу се тропот на крака. Даниел се огледа трескаво, видя една стара турия, подпряна на пейката, грабна я, изтича до ъгъла и се долепи до стената. Тропотът ставаше все по-силен. Той вдигна турията, пое си дъх и замахна с всичка сила тъкмо когато първият преследвач изскочи иззад ъгъла. Желязото размаза лицето му с отвратителен звук и го отхвърли назад в храсталака. Ръката му продължаваше да стиска автомата „Хеклер и Кох“. Даниел се хвърли към него, грабна оръжието и изкрещя:
— Давай! Няма време!
Затичаха се към края на терасата и скочиха. Паднаха едновременно на склона и се затъркаляха надолу сред облаци прах. Тара продължаваше да стиска чантата си. В края на склона имаше ивица пясък, след нея път и след него бе селото, разположено в края на гъста палмова горичка. Насреща им се носеше някаква кола и Даниел се втурна към нея, размахвайки ръце. Шофьорът първо намали, след това видя автомата и спря. Отгоре отекваха изстрели. Даниел се обърна и отговори на стрелбата. Чуха се писъци и селяните се разбягаха. Даниел натисна отново спусъка и не махна пръста си, докато пълнителят не свърши. Тогава захвърли оръжието и се обърна към колата. Шофьорът беше избягал, оставяйки колата запалена и ключовете в стартера. Даниел скочи зад волана и изкрещя на Тара:
— Качвай се! Бързо!
Тя се хвърли на дясната седалка и Даниел натисна газта до дупка. Гумите изхвърлиха гейзер от чакъл и колата се понесе бясно по пътя. Един куршум пръсна задното странично стъкло, друг проби калника. Колата попадна в някаква огромна дупка и за миг изглеждаше, че ще си останат там, но Даниел успя да я овладее, след което подкара с пълна газ сред дъжд от куршуми. Къщата се скри в завеса от прах.
— Не знам какво има в шибаната ти кутия — изръмжа Даниел, — но се надявам да си струва всичко това!
18
Луксор
Към средата на следобеда Халифа вече беше толкова изтощен, че едва държеше очите си отворени.
В мига, когато се прибра, синът му се хвърли да го прегръща.
— Тате, тате! Може ли да ми купиш тромпет за Абу Хагаг?
Празникът Абу Хагаг започваше след няколко дни. През последните седмици Али и съучениците му украсяваха платформата за процесията на децата и момчето вече едвам сдържаше вълнението си.
— Може ли? — извика и задърпа сакото на баща си. — Мустафа вече си има. И Саид.
Халифа го вдигна и разроши косата му.
— Разбира се, че може.
Али заподскача доволно в ръцете му.
— Мамо! Тате каза, че ще ми купи тромпет за Абу Хагаг!
Халифа метна момчето на рамо, мина на зигзаг през строителните материали в коридора и влезе в дневната. Зейнаб седеше на дивана с бебето в ръце. От двете й страни седяха сестра й Сама и нейният съпруг Хосни. Халифа изстена наум.
— Здравей, Сама. Здравей, Хосни — каза и пусна сина си на земята.
Хосни се изправи и двамата мъже се прегърнаха. Али изтича и се скри зад дивана.
— Тъкмо се връщат от Кайро — осведоми го Зейнаб с едва доловимо обвинение в гласа. Непрекъснато натякваше на Халифа, че иска да я заведе за няколко дни в Кайро, но той някак все не успяваше да организира това пътешествие. И освен това щеше да им излезе през носа с парите.
— Взехме самолет — побърза да се изфука Сама. — Много по-бързо е от влака.
— По работа — добави Хосни. — Имах среща с един нов доставчик.
Хосни търгуваше с растителни мазнини и не говореше почти за нищо друго.
— Казвам ти, в момента едвам смогваме на търсенето. Хората трябва да ядат и за да ядат, им трябват мазнини. Пазарът е необятен.
Халифа направи физиономия, за която се надяваше да изобразява ентусиазъм.
— Не знам дали Зейнаб ти е казала, но съвсем скоро пускаме на пазара чисто нов вид сусамово олио. Малко по-скъпо е от обикновеното, но качеството е изключително. Ако искате, ще ви изпратя няколко кутии.
— Благодаря — отвърна Халифа. — Много ще сме ти признателни, нали, Зейнаб?
Той погледна жена си, която едва се сдържаше да не се разхили. Винаги я разсмиваше, когато той се опитваше да демонстрира интерес към бизнеса на Хосни.
— Сама — каза тя и се изправи, — дай да оставим мъжете да си поговорят. Хосни, ще пиеш ли каркаде?