Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Виж!
Той посочи тримата съвсем не на място изглеждащи мъже е тъмни костюми и очила, които тъкмо бяха стигнали до пейката, на която бяха седели. Единият отиде до телефонната будка и надникна вътре.
— Кои са тези? — прошепна Тара.
— Не знам. Но съм сигурен, че не са излезли на следобедна разходка. Да се махаме преди да са ни забелязали.
Слязоха от другата страна на хълма и побързаха да излязат от зоологическата градина. Даниел махна на едно такси и се качиха.
— Имам чувството, че загазихме, Тара — каза той, надничайки нервно през задното стъкло. — Доста.
Скуайърс вдигна телефона още преди да беше отзвучал първият звън.
— Да?
Гласът от другата страна заговори бързо. Скуайърс го слушаше — с едната ръка държеше слушалката, а с другата бавно развиваше захарен бонбон. Не каза нищо и лицето му остана безизразно. Когато от отсрещната страна свършиха, отговори: „Благодаря. Продължавайте да търсите“ и затвори телефона.
Бонбонът вече беше развит. Вместо да го лапне, Скуайърс внимателно го остави на бюрото и проведе три бързи телефонни разговора един след друг, И трите пъти след като му вдигнеха, казваше: „Тя се включи“, след което затваряше, чак след третото обаждане се облегна, взе бонбона и го лапна.
Остана известно време неподвижен, с полупритворени очи, допрял пръсти пред лицето си, сякаш се молеше. Едва когато се разтопи и последната трохичка захар, се наведе, отвори едно чекмедже и извади голяма книга с твърда подвързия. Върху подвързията имаше снимка на стена, изписана с разноцветни йероглифи, и заглавие „Погребалните практики от Късния период в некропола на Тива“. Авторът беше Даниел Ласаж.
Той си сложи очилата, облегна се, отвори книгата, кръстоса тънките си крака и се усмихна.
20
Луксор
— Убийствата са свързани — настояваше Халифа. — Сигурен съм.
Седеше в един голям и педантично подреден кабинет на първия етаж в луксорското полицейско управление. Срещу него, изтегнат в екстравагантен черен кожен директорски стол, седеше главен инспектор Абдул ибн-Хасани, неговият началник, Самият Халифа седеше на нисък дървен стол, аранжировка предназначена да подчертае превъзхождащата позиция на Хасани в полицейската йерархия. Началникът рядко пропускаше възможността да покаже на хората си кой командва тук.
— Добре, разкажи ми още веднъж — въздъхна Хасани. — И този път по-бавно.
Хасани беше едър мъж с широки рамене на борец и ниско подстригана коса. Приличаше малко на президента Хосни Мубарак, чийто портрет висеше на стената зад него.
Двамата с Халифа открай време изпитваха неприязън един към друг. Халифа не харесваше манията на началника си да върши всичко по учебник; Хасани хранеше недоверие към университетското образование на Халифа, към готовността му да се осланя на интуицията си вместо на голите факти и към преклонението му пред древността. Началникът беше прагматик. Нямаше време за неща, случили се преди хиляди години. Интересуваше се от същността на престъпления тук и сега. А това ставаше с упорита работа, вникване в подробностите и уважение към висшестоящите, не с бълнувания за хора с непроизносими имена, умрели преди три хилядолетия. Историята беше развлечение, глезотия. И Халифа беше, според неговото лично мнение, една отвлечена и разглезена личност. Именно затова спираше повишението му. Този мъж не притежаваше необходимите качества. Трябвало бе да стане библиотекар, а не полицай.
— Според статията във вестника — говореше Халифа — този Икбар е бил намерен в магазина си с накълцано лице и тяло.
— Какъв вестник?
— „Ал-Ахрам“.
Хасани изсумтя и му махна да продължи.
— Същите рани, каквито открихме при Наяр. Наяр се е занимавал с антики. Икбар също. Или поне е притежавал антикварен магазин, което е същото. Двама мъже, и двамата в един и същ бизнес, убити по един и същ начин в разстояние от един ден. Едва ли е съвпадение. Особено ако вземем билета за влака на Наяр. Бил е в Кайро в деня преди Икбар да бъде убит. Трябва да има връзка.
— Имаме ли някакви твърди доказателства? Не ща предположения. Искам факти.
— Не съм видял доклада на патолога от Кайро, но…
— Значи може да се окаже, че не са убити по един и същ начин. Знаеш, че вестниците обичат да преувеличават. Особено парцали като „Ал-Ахрам“.