Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— „Ал-Уксур“ — прочете Даниел. — Луксорски вестник.
Тя взе парчето от ръцете му и впери поглед в него. Накрая поклати глава.
— Щом е истинско, не разбирам защо татко го е купил. Той ненавиждаше търговията с антики. Непрекъснато говореше какви вреди нанасяла.
Даниел сви рамене.
— Може да е помислил, че е фалшификат. В края на краищата не е от неговия период. Разликата се забелязва само ако си експерт по гробниците от Късния период. Ако беше от Старото царство, сигурно щеше да забележи веднага.
— Горкият татко. — Тара въздъхна. — Щеше много да се разстрои, ако знаеше. — Тя му подаде парчето. — И какво означават йероглифите?
Той сложи фрагмента в скута си и огледа текста.
— Чете се отдясно наляво. Виждаш ли, текстът винаги върви откъм лицата на знаците. Първата колона се превежда като абед, което означава месец, а тези чертички са числото три, след това перет, което е една от частите на египетската година, приблизително еквивалентна на зимата. Значи през третия месец на перет. След това имаме — той се взря в парчето — прилича на някакво име, Иб-вер-именти, Великото сърце на запада; иб-вер, велико сърце; именти, на запада. Не ми прилича на истинско име, по-скоро е нещо като прякор. Определено не е част от царска титла. Или поне не съм чувал за такава.
Той се замисли, повтаряйки си името, след което премести пръст върху втората колона на текста.
— Думата най-отгоре е мер, което означава пирамида. След това итеру, което е древна измервателна единица, след това числото деветдесет. Значи пирамидата деветдесет итеру. Следващата колона започва с нещо, което прилича на кхепер-ен, въпреки че двата най-горни йероглифа са отчупени и… — Той вдигна парчето на светлината. — Не, определено е кхепер-ен, така излиза, след това джа вер, голяма буря. А тази счупената фигура отляво също прилича на число, въпреки че не мога да разбера кое. И това е.
Той продължи да се взира в парчето и да го обръща в ръцете си. Накрая поклати глава, прибра го в кутията и я върна в чантата на Тара.
— Ако е дошло от някоя гробница от Късния период в Тива, значи наистина е много рядко. Не се срещат много цветни декорации на гробници след Новото царство. Но дори да е така, съмнявам се, че струва повече от няколкостотин долара. И едва ли струва нечий живот.
— Защо тогава го искат?
— Знам ли. Може да искат пълната версия на текста, от който е отчупено. А защо този текст ще е толкова важен, нямам представа. — Той извади пура от джоба на ризата си, запали я, изправи се и издиша облак дим.
— Изчакай ме тук.
Отиде до телефонната будка, вдигна слушалката, пъхна карта в процепа и набра някакъв номер. Отначало гледаше към Тара, след това се обърна и заговори с някого. Разговорът продължи почти три минути, придружаван на моменти от гневни жестикулации, след което Даниел затвори и се върна при пейката. По челото му бяха избили ситни капки пот.
— Вили са в моя хотел. Трима. Обърнали са стаята ми наопаки. Собственикът за малко да умре от ужас, горкият. Господи, що за идиотщина!
Той разтри лицето си с ръце. Някакво момиченце дотича при тях, погледна ги и избяга със смях. Някъде наблизо пискаха маймуни.
— Трябва да отидем в полицията — каза Тара.
— След като сме откраднали кола и сме убили двама египетски граждани? Да не си мръднала?
— Това беше самозащита. Те бяха терористи!
— Изобщо не е задължително полицаите да го възприемат така. Вярвай ми, знам им начина на мислене.
— Трябва…
— Казах не, Тара! Само ще влошим нещата. Ако изобщо има накъде повече.
Настъпи тягостно мълчание.
— И какво? — попита тя. — Не можем да седим тук цяла вечност.
Мълчание.
— Посолството — каза той накрая — Ще отидем в британското посолство. Това е единственото безопасно място. Там ще ни помогнат. Нужна ни е закрила.
Тара кимна.
— Имаш ли им номера? — попита той.
Тя бръкна в джоба си и извади визитката, която й беше дал Скуайърс.
— Добре. Обади се. Разкажи му какво е станало. Кажи, че имаме нужда от помощ. Спешно.
Той й подаде фонокартата си и тя отиде до телефонната будка. Отговориха й на второто позвъняване.
— Чарлз Скуайърс.
Благият роднински глас.
— Господин Скуайърс? Обажда се Тара Мъдрей.
— Здравейте, госпожице Мъдрей. — Скуайърс явно не се изненада да я чуе. — Всичко наред ли е?
— Не. Не е наред. Аз съм с един приятел и…