Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Трябва да е това. Не виждам други мастаби.
Пресякоха пътя и забързаха към възвишението. Когато се приближиха, Тара забеляза, че е направено от много, много стари непечени тухли. Даниел отиде в десния край и отмери петнайсет крачки покрай стената… Горната част на мастабата стигаше почти до врата му.
— Някъде тук — посочи той средата на стената. — Търсим изображение на чакал.
Клекнаха и заоглеждаха неравната повърхност.
— Ето го! — извика Тара.
Върху една от тухлите беше издълбан едва различим образ на наведен чакал с протегнати лапи и наострени уши. Тухлата изглеждаше хлабава и Тара я хвана, за да я измъкне от стената. Явно беше махана наскоро, защото излезе лесно. Зад нея имаше дълбока кухина. Даниел нави ръкава си, бръкна и извади плоска картонена кутия. Сложи я на коляното си и започна да развързва връвта, с която беше вързана.
— Какво е това? — попита Тара.
— Не знам. Доста е тежко. Може да е и…
Над главите им падна сянка и се чу изщракване на метал. Двамата се сепнаха и вдигнаха глави. На върха на мастабата стоеше брадат мъж в черна роба, с автомат в ръка и увит ниско над очите тюрбан. Махна им да се изправят и каза нещо на арабски.
— Какво казва? — Гласът на Тара беше пресипнал от ужас.
— Кутията — преведе Даниел. — Иска кутията.
Понечи да я подаде на мъжа, но Тара го сграбчи за ръката.
— Не!
— Какво?
— Не и докато не видя какво има вътре.
Мъжът каза още нещо и размаха автомата. Даниел отново се опита да протегне ръка и Тара отново я дръпна.
Казах, не — изсъска тя. — Не и докато не разберем защо го правят.
— Майка му мръсна, Тара, това не е игра! Той ще ни убие. Познавам тези хора!
Мъжът явно вече се дразнеше. Насочи автомата първо към главата на Тара, след това към тази на Даниел, после пусна един бърз откос в тухлите под краката си. Бучки пръст посипаха лицата им. Даниел издърпа ръката си и хвърли кутията върху гробницата.
— Недей, Тара. И аз искам да знам какво има вътре, но не си струва. Повярвай ми, най-добре е да изчезваме.
Мъжът клекна, без да ги изпуска от прицел, и заопипва за кутията с една ръка. Кутията беше паднала малко по-наляво, той не можеше да я напипа и затова отклони поглед само за миг. Точно в този миг, почти без да си дава сметка какво прави, Тара протегна ръка и го дръпна за робата. Мъжът изкрещя, строполи се от мастабата с главата надолу и остана с извит под неестествен ъгъл врат.
За миг Тара и Даниел замръзнаха. След това Даниел хвърли един поглед на Тара, коленичи и опипа китката на мъжа за пулс.
— В безсъзнание ли е? — Тара шепнеше, без да знае защо.
— Мъртъв е.
— О, Господи! — Тя закри устата си с ръце. — О, Господи!
Даниел продължи да се взира в тялото, после посегна, свали черната вълнена имма и двамата видяха вертикален белег на челото. Даниел рязко се изправи и сграбчи Тара за ръката.
— Да се махаме оттук.
Повлече я след себе си, но след няколко метра тя се отскубна и се втурна към мастабата, за да вземе кутията, която все още лежеше на покрива й.
— За Бога! — изкрещя Даниел, втурна се след нея и я хвана за рамото. — Остави я! Нямаш представа какво… нищо не разбираш… ще дойдат още…
Тя го блъсна и грубо извика:
— Те убиха баща ми! Ти прави каквото искаш, но аз няма да им дам тази кутия! Ясно ли ти е? Няма да им я дам.
Очите им се срещнаха за миг, след което тя го подмина и закрачи към къщата, като пъхаше кутията в чантата си. Даниел я изгледа с изкривено от безсилна ярост лице, после тръгна след нея, мърморейки проклятия.
Стрелбата беше разбудила шофьора — той стоеше на пътя и гледаше към тях.
— Какво става? — попита, когато го приближиха.
— Нищо — процеди Даниел. — Върни ни в Кайро.
— Чух стрелба.
— Просто пали колата и тръг…
Автоматична стрелба секна думите му. И тримата се извърнаха рязко и видяха двама души в черни роби, които стреляха и тичаха към тях по пътя. Още един откос, този път отзад. Други двама бяха изникнали от пустинята и също тичаха към тях. Черните им одежди се вееха в маранята над жълтия пясък. Шофьорът изпищя и се хвърли на земята.
— Казах ти, че ще дойдат и други! — изкрещя Даниел. — Бягай към къщата!
Сграбчи я за ръката и затичаха с всичка сила към къщата. Един куршум изсвири край главата на Тара, друг вдигна облак прах точно пред краката им. Стигнаха до сградата и скочиха на задната тераса. От другата й страна имаше стръмен склон, който стигаше чак до селото отдолу — хората бяха наизлезли от къщите си и гледаха нагоре учудени каква е цялата тази шумотевица.