Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Ще им върнем битката много скоро - заяви Авиенда.
- Да - каза Елейн и очите й пламнаха. - Ще ги залея с огън и гняв, ще им платя добре за пожарите, които донесоха на моя народ.
- Чух, че каза на онези мъже да не нападат града.
- Да. Няма да им доставя удоволствието да държат моите стени срещу мен. Дадох заповед на Биргит - тролоците рано или късно ще оставят Кемлин, в това сме сигурни. Биргит ще намери начин да ускори това, за да можем да им дадем бой извън града.
- Не позволявай на врага да избере вместо теб бойното поле - каза Авиенда. - А… събранието на Ранд?
- Ще присъствам - заяви Елейн. - Длъжна съм, така че ще бъда там. Само да не ни театралничи и да извърта. Мои хора загиват, мои градове горят, светът е на две стъпки от ръба на пропастта. Ще остана само следобеда. След това се връщам в Андор. - За миг се поколеба. - Ще дойдеш ли с мен?
- Елейн… Не мога да оставя своя народ. Вече съм Мъдра.
- Ходи в Руйдийн?
- Да. - Колкото и мъчително да беше да опази тайните, не каза нищо за виденията си там.
- Чудесно. Аз…
- Кралице? - извика стражът пред палатката. - Дойде вестоносец.
- Пусни го.
Стражът отвори платнището и влезе млада гвардейка с лента на вестоносец на палтото. Поклони се, като смъкна кожената си шапка с една ръка, а с другата поднесе писмо.
Елейн взе писмото, но не го отвори. Вестоноската се оттегли.
- Сигурно все пак можем да се бием заедно, Авиенда - каза Елейн. - Ако зависи от мен, ще взема айилците на своя страна и ще си върна Андор. Тролоците в Кемлин са сериозна заплаха за всички ни. Дори да измъкна главната им сила навън, Сянката може да продължи да изсипва тварите си през Пътния портал. Мисля, докато войските ми се бият с главните сили на тролоците извън Кемлин… ще трябва някак да направя града негостоприемен за Тварите на Сянката… ще пратя по-малка сила през портал, за да завладее Пътния портал. Ако можех да получа помощта на айилците за това…
Докато говореше, прегърна Извора - Авиенда видя сиянието - и разсеяно сряза писмото и счупи печата с нишка Въздух.
Авиенда повдигна вежда.
- Извинявай - каза Елейн. - В бременността си съм стигнала до момента, от който мога отново да преливам надеждно, и непрекъснато си намирам поводи…
- Не застрашавай бебетата - предупреди я Авиенда.
- Няма да ги застраша. Лоша си като Биргит. Добре, че поне никой тук няма козе мляко. Мин казва, че… - Замълча и очите й зашариха по писмото. Лицето й помръкна и Авиенда се подготви за неприятна изненада.
- Ох, този човек… - измърмори Елейн.
- Ранд ли?
- Ще го удуша някой ден.
Авиенда стисна зъби.
- Ако те е обидил…
Елейн обърна писмото.
- Той _настоява_ да се върна в Кемлин, за да се погрижа за хората си. Дава ми десет причини да го направя и стига дотам, че ме „освобождава от задължението ми” да се срещна утре с него.
- Няма право да настоява за каквото и да е от теб.
- Особено толкова твърдо - каза Елейн. - Светлина, колко хитро е това. Той явно се опитва да ме принуди да _остана_. Има малко от Даес Дай-мар в това.
Авиенда се поколеба.
- Изглеждаш горда. Но доколкото схващам, това писмо е само на стъпка от оскърблението!
- Горда съм - каза Елейн. - И съм му ядосана. Но съм горда, защото е знаел, че ще ме ядоса така. Светлина! Тепърва ще направим крал от теб, Ранд. Защо иска толкова настойчиво да бъда на събранието? Смята ли, че ще подкрепя неговата страна само заради обичта си към него?
- Не знаеш какъв е планът му значи?
- Не. Очевидно включва всички владетели. Но ще присъствам, въпреки че вероятно ще го направя, без да съм мигнала изобщо тази нощ. След час имам заседание с Биргит и другите ми командири, за да обсъдим плановете за привличането навън и след това унищожаването на тролоците. - Пламъкът продължаваше да гори в очите й. Елейн беше воин, един от най-истинските воини, които Авиенда бе познавала изобщо.
- Трябва да отида при него - каза тя.
- Тази нощ ли?
- Тази нощ. Последната битка скоро ще започне.
- Мен ако питаш, започна от мига, в който онези проклети тролоци стъпиха в Кемлин - каза Елейн. - Светлината дано ни закриля. Вече е тук.
- Значи ще дойде денят за умиране - каза Авиенда. - Много от нас скоро ще се събудят от този сън. Може да няма друга нощ за Ранд и мен. Дойдох при теб отчасти за да те попитам за това.
- Имаш благословията ми - промълви Елейн. - Ти си моя първосестра. Постоя ли с Мин?