Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Точно това трябва да направи! Аполон ще бъде уловен в Лас Вегас без силите си. Бакхус се усмихна доволно.
Тринайсета глава
— Дрехите определено са доста странни, повелителю, но въпреки това намираме тялото ви за привлекателно в тях — избърбори русокосата нимфа с прелъстителен, звучащ като музика, глас. Групичката нимфи, която се събра около Аполон след излизането му от съблекалнята, изгука в съгласие.
Аполон огледа отражението си в голямото огледало с богато украсена рамка. Предната нощ, след като се разделиха с Памела беше толкова разсеян, че забрави да вземе дрехите си от магазина на „Армани“. Тази сутрин обаче срещата с Памела бе първото нещо, което изплува в още сънения му ум. Заедно с мислите за нея в съзнанието му нахлуха и въпросите какво да облече и къде да отидат. Модерните му дрехи бяха похабени от дъжда. След внимателен оглед на измачканата риза, той се зачуди как съвременните мъже се справят с постоянната необходимост от нови дрехи. Сигурно това обяснява поне отчасти изобилието от магазини, предлагащи всякакъв вид облекло. Сигурно отнема доста време да си осигуриш подходящо облекло в царството на Лас Вегас. Но Аполон беше бог. Нямаше желание да губи време в безкрайно купуване на дрехи, затова направи същото, което правят и много смъртни. Изпрати няколко нимфи да изпълнят поръчките му. Богът внимателно махна една малка власинка от ризата си с цвят на масло. Ризата бе в същия стил като тази, която дъждът съсипа. Имаше почти невидими светлосини нишки, втъкани изкусно в плата. Панталоните бяха от висококачествен лен, с един тон по-тъмни от ризата. Когато става дума за стил и цветове помощта на нимфите беше незаменима. Пастелните тонове, които бяха подбрали, напомняха на първите меки слънчеви лъчи, примесени с розовеещата синева на утринното небе.
— Отличен избор! — Аполон се усмихна одобрително към нимфите, които захихикаха и запърхаха при тази похвала.
Най-дръзката от нимфите — прекрасна кестенява дриада, с която Аполон бе имал страстна авантюра преди няколко века — се приближи грациозно към него. Отметна назад дългата си до кръста коса, така че пред него се разкри полупрозрачната й роба, под която се очертаваше едно съвършено тяло. Зърната на гърдите й бяха потъмнели. Очите на Аполон се насочиха инстинктивно натам, при което зърната й щръкнаха още по-съблазнително.
— Защо не останеш с нас, господарю? — измърка тя, прокарвайки вещи ръце по тялото си. — Можем да те забавляваме много по-добре от всяка смъртна жена.
— Така е — приближи се и друга нимфа. — А и няма да имаш нужда от никакви дрехи за забавлението, което ще ти предложим.
Останалите нимфи се засмяха прелъстително и започнаха импровизиран танц около любимия си бог. Те се усмихваха към него в открита подкана и го примамваха със своята безсрамна сексуална прелест.
Аполон ги гледаше, развеселен и поласкан от тази демонстрация на обич. Знаеше, че е любимец на малките полубожества. Те бяха прекрасни, еротични цветя, които лесно можеше да набере всеки път, когато поиска. Но в момента не се блазнеше от сексапила им. Ако нимфите бяха цветя, то Памела беше земята — чувствена и тучна. Това, което искаше най-много сега, бе да се зарови в богатството й.
— Може би някой друг път, красавици мои — отвърна Аполон.
— Изчезвайте! — откъм вратата проехтя остър женски глас. — Богът на светлината е зает тази вечер.
Нимфите се изнесоха бързо от стаята, поглеждайки гневно към Артемида.
— Не беше нужно да ги обиждаш — отбеляза Аполон, като прокара пръсти през косата си.
— Да кажем, че точно сега съм малко разсеяна и имам други неща на главата, освен меденосладките чувства на нимфите. Например, в момента съм прикована към една смъртна жена с вериги, които биха се сторили тежки и на Прометей.
Аполон се засмя.
— Не може да е чак толкова зле.
Лицето на сестра му остана напрегнато и сериозно.
— Усещам тежестта на нуждата и желанието й. Повярвай ми, и двете са огромни!
При тези думи на сестра му смеха му секна.
— Случило ли се е нещо с нея? Добре ли е?
— Глупавата смъртна е съвсем добре. Просто е изпълнена с похот, желание и очакване. Смазващо е!