Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Мисля, че вие сте най-виновният човек в тази стая — тихо, уморено каза Риърдън, дори и огънят на гнева го беше напуснал — усещаше единствено празнотата, която остава след смъртта на една голяма надежда. — Мисля, че сте по-лош от всичко, което предполагах…
Франсиско го погледна със странна, ведра полуусмивка — с ведростта на победата над болката, и не отговори. Мълчанието им позволи да чуят гласовете на двамата мъже, които стояха на няколко крачки от тях, и те се обърнаха да ги чуят.
Набитият възрастен мъж очевидно беше бизнесмен от онзи съзнателен, лишен от зрелищност тип. Официалният му костюм беше добро качество, но с кройка от преди двайсет години, със слаб оттенък на зелено по шевовете — беше го носил по редки поводи. Копчетата на ризата му бяха показни и твърде големи, но това беше трогателната показност на наследена вещ, обърканите парчета от старомодно майсторство, които вероятно бяха стигнали до него през четири поколения, както и бизнеса му. Лицето му имаше изражение, което в онези дни беше белег за почтеност: озадаченост. Той гледаше събеседника си, опитвайки се — съзнателно, безпомощно, безнадеждно — да разбере.
Събеседникът му беше по-млад и по-нисък, дребен човек с отпусната плът, с изпънати гърди и вирнати тънки мустачки. Казваше с покровителствено отегчение:
— Ами не знам. Всички викате, че разходите се вдигат, май сега цялата борса от това се оплаква, но това е обичайният хленч на хора, чиито печалби се свиват. Не знам, ще трябва да видим, да решим дали да ви разрешим да печелите или не.
Риърдън погледна Франсиско и видя лицето му, което беше отвъд представата му за онова, което чистотата на една-единствена цел може да направи с човешкото изражение: това беше най-безмилостното лице, което човек изобщо някога можеше да види. Беше мислил за себе си като за безмилостен, но знаеше, че не можеше да стигне това ниво, този оголен, неумолим поглед, мъртъв за всяко чувство освен справедливост. Каквото и да е останалото в него, мислеше си Риърдън, човек, който може да изпита това, е гигант.
Това продължи само миг. Франсиско се обърна към него с обичайното си изражение и каза съвсем тихо:
— Промених мнението си, господин Риърдън. Радвам се, че дойдохте на този прием. Искам да видите това.
След това, повишавайки глас, Франсиско каза изведнъж с весел, нехаен, пронизителен тон на човек, лишен напълно от чувство за отговорност:
— Няма ли да ми дадете този заем, господин Риърдън? Това ме поставя в ужасно положение. Трябва да получа парите, и то тази вечер, трябва да ги събера, преди стоковата борса да отвори сутринта, защото иначе…
Не трябваше да продължава, защото дребният човек с мустаците го беше сграбчил за ръка. Риърдън не вярваше, че тялото на човек може да промени размерите си по такъв начин, но с очите си видя как човекът олекна, смали се, сви се, сякаш въздухът бе изтеглен от дробовете му, и арогантният управник изведнъж се превърна в човече, което не можеше да заплашва никого.
— Нещо… нещо не е наред ли, сеньор д’Анкония? Искам да кажа, на… на стоковата борса?
Франсиско бързо вдигна пръст към устните си с уплашен поглед.
— Тихо! — прошепна той. — За Бога, тихо!
Мъжът трепереше.
— Значи нещо… не е наред?
— Да не би случайно да имате акции в „Д’Анкония мед“?
Мъжът кимна, неспособен да говори.
— О, това е много лошо! Е, добре, слушайте, ще ви кажа, ако ми дадете честна дума, че няма да го кажете на никого. Не искате да избухне паника.
— Честна дума… — задъхваше се човекът.
— По-добре изтичайте при брокера си и продавайте колкото с е може по-бързо, защото нещата в „Д’Анкония мед“ не вървят много добре. Опитвам се да събера малко пари, но ако не успея, ще имате късмет, ако получите и десет цента за долар утре сутрин о, по дяволите, забравих, че можете да намерите брокерите си чак утре сутрин, лоша работа…
Мъжът хукна през стаята, бутайки хората по пътя си, като торпедо, изстреляно в тълпата.
— Наблюдавайте — сурово каза Франсиско, обръщайки се към Риърдън.
Мъжът се изгуби в тълпата, не можеха да видят на кого продава тайната си и дали му е останала достатъчно хитрост, за да я изтъргува с тези, които правеха услугите, но видяха вълната от преминаването му да се разпростира из стаята, внезапни течения разцепиха тълпата, като първите пукнатини, след това пукнатините се увеличиха, сякаш по стена, която ще рухне всеки момент, появиха се празнини, но не от човешки допир, а от безликия дъх на страха.