Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Да, господин Риърдън.
— Това беше повече от благодарност, а аз имах нужда от благодарност; беше повече от възхищение, а аз имах нужда и от това; беше много повече от всяка дума, която може да ми хрумне.
Ще имам нужда от няколко дни, за да обмисля всичко, което ми дадохте, но едно нещо знам със сигурност. Имах нужда от това. Никога не съм правил подобно признание, защото никога не съм търсил нечия помощ. Ако ви е било забавно да отгатнете, че ми беше приятно да ви видя, то сега вече имате нещо, на което можете да се смеете, ако искате.
— Може да ми отнеме няколко години, но ще ви докажа, че това са неща, с които не се шегувам.
— Докажете го сега, като отговорите на един въпрос: защо не практикувате това, което проповядвате?
— Сигурен ли сте, че не го правя?
— Ако нещата, които казахте, са истина, ако сте достатъчно велик, за да го знаете, трябваше да сте водещият индустриалец в света в момента.
Франсиско каза сериозно, сякаш го беше казал на онзи пълен човек, но със странна нотка на нежност в гласа си:
— Предлагам ви да го премислите пак, господин Риърдън.
— Мислил съм за вас повече, отколкото бих признал. Не намерих отговор.
— Нека ви подскажа: ако нещата, които казах, са верни, кой е най-виновният човек в тази стая тази вечер?
— Предполагам — Джеймс Тагарт?
— Не, господин Риърдън, не е Джеймс Тагарт. Но вие трябва да определите какво е вина и сам да изберете човека.
— Преди няколко години бих казал, че сте вие. Все още мисля, че тъкмо това трябваше да кажа. И ще съм в позицията на онази глупава жена, която говори с вас: всички причини, които знам, ме карат да мисля, че сте виновен, и все пак не мога да го почувствам.
— Вие правите същата грешка като онази жена, господин Риърдън, макар и в по-благородна форма.
— Какво имате предвид?
— Имам предвид много повече от преценката ви за мен. Онази жена и всички други като нея продължават да отбягват мислите, за които знаят, че са добри. Вие продължавате да изтласквате от съзнанието си мислите, за които вярвате, че са лоши. Те го правят, защото искат да избегнат усилието. Вие го правите, защото няма да си позволите да допуснете нещо, което би ви пощадило.
Те задоволяват емоциите си на всяка цена. Вие жертвате вашите като първата цена за всеки проблем. Те не искат да понасят нищо. Вие сте готов да понесете всичко. Те продължават да бягат от отговорност. Вие продължавате да я поемате. Но не виждате ли, че основната грешка е същата? Всеки отказ да се види реалността, по каквато и да е причина, има разрушителни последствия. Няма зли мисли, освен една: отказът да се мисли. Не пренебрегвайте желанията си, господин Риърдън. Не ги жертвайте. Изследвайте причините им. Има граници на това, което трябва да понесете.
— Откъде знаете това за мен?
— Направих същата грешка някога. Но не съм я повтарял отдавна.
— Ще ми се… — започна Риърдън и спря рязко.
Франсиско се усмихна.
— Страх ви е да имате желания ли, господин Риърдън?
— Ще ми се да можех да си позволя да ви харесвам толкова, колкото всъщност ви харесвам.
— Бих дал… — Франсиско спря, Риърдън видя необяснима емоция, която не можеше да определи, но все пак беше сигурен, че е болка — той видя първия момент на колебание у Франсиско.
— Господин Риърдън, притежавате ли някакви акции в „Д’Анкония мед“?
Риърдън го изгледа с удивление.
— Не.
— Някой ден ще разберете какво предателство извършвам в момента, но… не купувайте никога акции на „Д’Анкония мед“. Изобщо не работете с „Д’Анкония мед“ по никакъв начин.
— Защо?
— Когато научите истинската причина, ще разберете дали изобщо е имало нещо или някой, който да значи нещо за мен… и колко много е значел.
Риърдън се намръщи: беше си спомнил нещо.
— Не бих работил с вашата компания. Не ги ли нарекохте хора с двойни стандарти? Нима вие не сте един от мародерите, които забогатяват в момента чрез директивите?
Необяснимо, но думите не поразиха Франсиско като обида, а върнаха увереността на лицето му.
— Нима мислите, че аз съм изкопчил тези директиви от планировчиците на обири?
— Ако не сте вие, кой тогава?
— Стопаджиите, които качвам.
— Без вашето съгласие?
— Без дори да знам.
— Неприятно ми е да призная колко много ми се иска да ви повярвам, но точно сега няма как да го докажете.