Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

— Нима? Ще ви го докажа след по-малко от четвърт час.

— Как? Остава фактът, че вие сте спечелили най-много от тези директиви.

— Това е истина. Спечелих повече, отколкото господин Мауч и неговата банда изобщо можеха да си представят. След години работа те ми дадоха тъкмо шанса, който ми трябваше.

— Хвалите ли се?

— И още как!

Риърдън забеляза с недоверие, че очите на Франсиско му отправяха твърд, светъл поглед, поглед не на купонджия, а на човек на действието.

— Господин Риърдън, знаете ли къде повечето от тези нови аристократи пазят скритите си пари? Знаете ли къде повечето от лешоядите на справедливия дял са инвестирали печалбите си от риърдънов метал?

— Не, но…

— В акции на „Д’Анкония мед“. Безопасно, не личи и е извън страната. „Д’Анкония мед“ — стара, неуязвима компания, толкова богата, че може да оцелее още три поколения грабежи. Компания, управлявана от упадъчен плейбой, който не дава пет пари, който ще ги остави да използват собствеността му както им хареса и просто ще продължи да прави пари за тях — автоматично, както са правили и предците му. Нима това не е перфектно за мародерите, господин Риърдън? Само че дали не са изпуснали нещо?

Риърдън се взираше в него.

— Накъде биете?

Франсиско се изсмя изведнъж.

— Лоша работа за тези печалбари на гърба на риърдъновия метал. Не искате да изгубят парите, които сте изкарали за тях, нали, господин Риърдън? Но по света стават инциденти — знаете какво казват, човекът е просто безпомощна играчка, оставена на милостта на природните стихии. Например на рудните докове на „Д’Анкония мед“ във Валпараисо стана пожар… утре сутринта, пожар, който ги сравни със земята, заедно с половината пристанищни съоръжения. Колко е часът, господин Риърдън? О, май обърках глаголните времена. Утре следобед ще има срутване в мините на „Д’Анкония мед“ в Орано — няма да има жертви, освен самите мини. Ще се разкрие, че мините са неспасяеми, тъй като са експлоатирани на погрешните места месеци наред — какво можеш да очакваш от управлението на плейбой? Големите залежи от мед ще бъдат погребани под тонове скали, където и Себастиан д’Анкония не би могъл да ги достигне за по-малко от три години, а народната република никога няма да си ги върне. Когато акционерите започнат да се вглеждат, ще открият, че мините в Кампос, в Сан Феликс, в Лае Ерас са експлоатирани точно по същия начин и са работили на загуба повече от година, само дето плейбоят е манипулирал счетоводните книги и е държал това далеч от вестниците. Да ви кажа ли какво ще открият за леярните на „Д’Анкония мед“? Или за рудния флот? Но всички тези разкрития няма да донесат на акционерите нищо добро, защото акциите на „Д’Анкония мед“ ще са се сгромолясат с трясък утре сутрин, като електрическа крушка, ударена в бетон, ще катастрофират като експресен асансьор, разпръсвайки парчетата от стопаджиите в калта!