Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Започна като всеки генерал. Напомни на армията колко далеч бяха стигнали заедно. Припомни им техните победи. Избра неколцина души от строените, които бяха извършили ярки подвизи, и ги разказа така, сякаш никой не беше чувал за тях. Стандартната процедура. Обаче застанал там, с росата, която се просмукваше в ботушите ми, топлейки се от телата на хората, притиснати около мен, докато луната избледняваше, изпитах усещането, че съм пред едно ново начало.
— Върховният Бог от висините ми изпрати сън — обяви Константин. Бронята му сияеше като звезда на тъмносиния фон на небето. Отвъд полетата зората разкъса хоризонта. — Божият пратеник дойде при мен със знак. Каза ми, че ако днес се сражаваме под Неговия знак, със сигурност ще победим тирана и ще спечелим победа за вечни времена.
В подножието на гробницата настана някакво движение. Един войник се покачи по стълбата и подаде нагоре нещо, което приличаше на дълго копие, обгърнато в бял плат. Константин го взе и когато го вдигна, платът се смъкна и открия новия щандарт. Дълга дръжка, обкована със злато, с имперския флаг, увиснал от златен кръст. Венец, изплетен от скъпоценни камъни, го увенчаваше, а в средата, на фона на разсъмването, бяха изписани буквите ХР.
— Това е Божият знак.
Беше избрал момента много точно. Слънцето се извиси над гробницата и го обгърна с лъчите си. Бляскави отражения се стрелкаха от скъпоценните камъни в щандарта и заслепяваща светлина заля лицата на гледащите войници. В този момент дори аз бяха готов да повярвам.
Никой не попита по какво се различава това от смешната вяра на Максентий в магьосници. Константин беше дал на воините си всичко, за което можеха да мечтаят: победи, плячка и по-малко загуби, отколкото бяха нанесли. Сега можеше да им каже да преплуват голи Тибър и никой нямаше да се усъмни в заповедта му.
Между другото, всички знаят, че днес ще победим. Константин казва, че ако влезеш в битка, чудейки се кой ще спечели, вероятно няма да си ти. Максентий има повече войници, но това са новобранци и помощни части, подкрепени от малко преторианци, които от година не са излизали от базата си. Ние сме закалени в битките воини с хиляди мили победи зад нас. Ако ангелът иска да даде пример — избрал е подходящ ден.
Червени петна замърсяват потока. Избърсвам ръце и се мятам на коня, за да обходя нашия боен строй. Всички се подчиняват на Константиновото нареждане. Хората удрят с плоското на мечовете по щитовете. Каквито и емблеми да са носели преди — рога на овен24, загърнатия в плащ герой Херкулес, гладния лъв на Четвъртия късметлийски — моя легион, сега са покрити от Константиновия монограм — името Христово. Дори нехристияните го носят. Те очакват техният командир да общува с Господа преди битка — да събере божествена разузнавателна информация. Разчитат на това.
Във въздуха се размахват кървавочервени юмруци. Всички вярват, че битката вече е спечелена.
Войниците на Максентий не издържат първата атака. Обикновено срещу добре подредена пехота не се изпраща кавалерия, но Константин предположи, че тези мъже нямат куража за битка. Ние се втурваме надолу по хълма и човешката стена се разпада. Максентий се опитва да избяга по понтонния си мост, но в бъркотията на разгрома въжетата се скъсват и той е запратен във водата. Изваждаме го половин миля надолу по течението, когато водата довлича трупа му до колоните на Милвийския мост. Лично му отрязвам главата, за да може Константин да я покаже на римските граждани.
Година по-късно Лициний най-накрая се отървава от своя съимператор Максимин Дая и го екзекутира. Сега са останали двама императори — Лициний и Константин — Изток и Запад — и двама богове, надничащи ревниво иззад раменете им.
Константинопол — април 337 г.
Седя на пейката в двора на моята къща. Пръстите ми дърпат колана и го завъртат така, че месинговата тока да улови слънцето. Плъзгам нокътя на палеца си във вдлъбнатините и драскотините по метала. Това беше моят cingulum — коланът за меча, с който бях онзи ден и оттогава го нося. Обаче дали е същият колан? Кожата се протри три или четири пъти и бе сменена с по-дълга. Някои от плочките паднаха и бяха сменени с нови. Точно както аз и Константин сме същите хора, участвали в тази кампания, но въпреки това чужди един на друг. Месинговата кожа на стария лъв е издрана и потъмняла.
24
Знак срещу уроки. — Б.пр.