Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Джейки, ти можеш! Не се предавай!
Кейди го насърчи за последен път:
— Направи нещо! Нали ти си умникът в семейството!
Умник или не, нямаше какво да направи. Колкото и силно да опитваше, не бе в състояние да наруши законите на физиката. Науката не можеше да бъде победена.
Докато се люлееше, в ума му се запечата думата наука. Защо ли? Ба’чук продължаваше да му маха. Гривната на малкия неандерталец проблесна в мрака. И Джейк разбра отговора.
Разбира се!
Ба’чук не го бе подканял да се люлее по-силно. Той му бе предложил решение. Ако Джейк не бе висял толкова време с главата надолу и с този гаден плужек, залепен за лицето му, може би сам щеше да се сети.
Залюля се още по-енергично, без да обръща внимание на болката, която пулсираше в главата му, и на тази, която изгаряше глезените му. Пред очите му изникна халката с ключовете. Протегна ръка към нея, но този път използва другата ръка, онази с гривната, подарена му от старейшината на ур, гривната, изработена от магнетит.
Когато махът му достигна своя максимум, Джейк се протегна и изви китката си към халката с ключовете. Пак не я достигаше, но от нея го деляха броени сантиметри. Магнитните свойства на гривната изиграха своята роля и приближиха няколко ключа, включително онзи, дългия ключ, който бе докоснал по-рано. Джейк сви рязко пръсти и успя да го сграбчи.
Въздъхна облекчено и дръпна здраво халката, сетне гравитацията каза своето и тялото му се залюля назад. При движението си надолу обаче, успя да измъкне халката с ключовете от закривения пирон, на който бе окачена.
Приятелите му нададоха радостни възгласи.
С последни усилия Джейк успя да се набере и да отключи оковите, стегнали глезените му. Падна на пода, подпря се на една ръка и се претърколи настрани. Седна за миг и разтри краката си, за да възстанови кръвообращението им.
Марика изпищя от килията.
— Джейк! Зад теб!
Той се изправи в мига, в който Дого се хвърли към него. По разцепените устни на тъмничаря се стичаше кръв. Огромното туловище на великана го прикова към земята. В ръката му проблесна сребристото острие на кинжала, с който замахна към очите на Джейк.
16.
Плащове и кинжали
Джейк блокира кинжала с ръка, сетне улови Дого за китките. Върхът на острието се намираше на сантиметри от лицето му и се спускаше бавно към едното му око. Тъмничарят бе прекалено силен, за да успее да го спре с голи ръце. Момчето впери поглед в него и прочете в очите му, че вече предвкусва радостта от победата.
В този миг Джейк произнесе единствените думи, които бяха в състояние да го спасят.
— Обичам броколи!
Това беше лъжа. Джейк мразеше броколи, ненавиждаше ги до дъното на душата си.
На лицето си още носеше плужека на вещицата, който не закъсня да пусне отровната си слуз. Джейк го сграбчи с едната си ръка, откъсна го от кожата си, докато плужекът в това време прогаряше пръстите му, и го тикна в отвореното око на Дого. Парещият плужек се вкопчи в него и тъмничарят изкрещя от болка. Извъртя се настрани и започна да дере лицето си в агония.
Джейк се изправи, олюлявайки се, грабна един дървен чук от масата с инструментите за мъчения и го стовари с всички сили върху главата на Дого. Тъмничарят се просна безжизнен. Този път нямаше да се съвземе толкова скоро.
Джейк обаче не желаеше да поема никакъв риск. Втурна се към килията и освободи приятелите си. Те нямаха търпение да излязат навън. Марика го прегърна силно. Пиндор го потупа по рамото. Ба’чук натри пламналото му лице с варовиков прах, който бе изстъргал от стените. Парещата болка мигом отслабна.
Само Кейди изглеждаше ядосана:
— Как можа да дадеш мобилния ми телефон на онзи тип?
— Какво трябваше да направя? Не можех да му дам часовника на татко? Той е единствената ни надежда да се измъкнем от тази пустиня.
Кейди сбърчи чело, но ядът й поотмина. Двамата с Ба’чук използваха другите ключове, за да отключат останалите килии и да освободят затворниците в тях. Джейк побърза да си обуе чорапите и обувките. Болката в глезените го караше да куца.
Събраха се край вратата. Вещите им, включително и раницата, бяха струпани край прага. Кейди се зарадва, когато откри сабята си, и я взе в ръка.
Останалите затворници се въоръжиха с инструментите за мъчения на Дого. Сред тях имаше мъже и жени, млади и стари, дори червенокоси близнаци, които изглеждаха година или две по-малки от Джейк. Общо бяха дванайсет.