Тайния дневник на Източната перла

— Сигурно. Но нямам избор също като теб, Йошико. Гордостта на Ганджурджав ще пострада, но раната ще заздравее по-бързо, ако не разбере за предателството ви. А животът на Джам няма да струва пукната пара без семейството му. Не искам сърцето на Нандак да бъде разбито и семейството да страда. Затова, ако направиш каквото ти кажа, ще получиш онова, което винаги си искала, а ние с течение на времето ще забравим за теб като за лош сън.

— Кажи ми какви са условията ти, Бория.

— Преди всичко Джам не бива да идва при теб довечера. А ти се приготви за заминаване, но нека никой да не разбере.

— Добре, ще направя каквото зависи от мен. Надявам се и ти да удържиш на думата си, Бория.

— Вземи си само най-необходимите неща — продължи той, все едно не ме беше чул. — И имай предвид, че всички сме изложени на риск, докато не се прибера тук без теб.

С тези думи той си тръгна, а аз останах с разтуптяно сърце. На следващата сутрин щях да съм далеч от тук. Знаех, че Бория беше прав — неговият план имаше повече шансове да успее от този на Джам. Той беше хладнокръвен, здраво стъпил на земята мъж, а Джам беше непоправим романтик, сляп за реалните опасности, тъй като любовта беше замаяла главата му.

Бория беше готов да ми помогне заради Джам и най-вече заради семейството. Кръвните връзки и верността бяха спойката, която крепеше тяхното малко, задружно общество. Едно петно върху честта на семейството щеше да ги опозори за години напред и Бория беше готов на всичко, за да спести на близките си тази участ. Затова щеше да ми помогне да избягам. Така аз, чужденката, щях да се окажа единствената слаба брънка от веригата. Щяха да обвинят японската ми кръв за безчестието ми и след време да потърсят на Ганджурджав друга съпруга.

Същия ден с Джам отидохме да пояздим. Беше топъл, ослепително слънчев следобед. Джам каза, че му се струвам някак разсеяна. Отвърнах, че напоследък мисля само за предстоящото ни бягство и много се вълнувам. Предупредих го, че не бива да идва при мен тази нощ, тъй като очаквам Ганджурджав. Не исках да излагам на риск плана на Бория. Когато видях болката, изписана на лицето му, го уверих, че Ганджурджав не означава нищо за мен, но не бива да излагаме на риск общото ни бъдеще заради една-единствена нощ. Правихме любов някак тъжно и после дълго останахме прегърнати. Джам нямаше как да знае, че се прощавам с него, но после щеше да си спомни и да разбере. По пътя на връщане се наклоних към него от седлото и му подадох ръка. Пръстите ни останаха сплетени чак докато не наближихме Суйюан. Много ми беше жал за него, но този етап от живота ми трябваше да приключи.

В конюшнята, докато чистехме конете, Джам сложи ръка на гърдите ми.

— Обещай ми да мислиш само за мен тази нощ, Йошико.