Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Бавно, много бавно погледът му пое от лицето й и премина през гърдите, където се застоя най-много, след това продължи пътя си надолу към пръстите на краката й. Мъжката арогантност и неприкритото притежание в очите му, събудиха желание в нея да избяга, въпреки че зърната й се втвърдиха и пулсираха в дантелените чашки на сутиена й.
Нямаше начин да му отвърне. Миналото й или независимата й личност, нямаха да й позволят да си падне по този гол алфа мъжкар, което щеше да я върне към времето, когато мъжете са били мъже, а жените - тяхна собственост.
Дори и след като си повтаряше това, тялото й я предаваше. Очевидно, уморено от самотните нощи. Когато погледът му се върна нагоре по тялото й - кожата й настръхна, свръхчувствителна и нуждаеща се отчаяно от неговия допир.
Този трепет най-накрая успя да я изкара от чувствения транс, в който я бе поставил, и я върна отново към логиката, предпазливостта и проклетия разум.
- Спри - нареди му ядосано. - Престани да ме гледаш сякаш съм награда от твоя лична война и се облечи. Трябва да поговорим за това как ще ме измъкнеш от тук, нали така? Къде е изходът? Къде е коридорът или тунелът, или магическия атлантски асансьор, който ще ни измъкне от тук?
Джъстис вдигна ръце напред с дланите към нея, за да й покаже, че не й мисли злото. Но движението само подчерта силата на мускулите му, и независимо от това, че бе изкарала няколко часа по самоотбрана, без значение, че той е гол и невъоръжен, тя нямаше шанс срещу него.
Да, беше гол. Но не е сигурно дали не е въоръжен, отбеляза лошата й съблазнителна страна, която преди малко накара да млъкне. Там има доста голямо оръжие.
Страхотно. Точно сега ли бе избрала да развие раздвоение на личността?
Разумната й страна се върна към проблемите на дневен ред, а именно че бе уплашена и ужасена. Определено тръпките, които я побиваха, бяха доказателство за това.
- Кийли, моля те, успокой се - каза тихо Джъстис, сякаш успокояваше ранено животно.
- Ще се успокоя, когато ме измъкнеш оттук - отвърна тя, горда от това колко разумно звучеше, когато междувременно сърцето й щеше да изскочи от гърдите й. - Не и по начина, по който дойдохме. Никакви такива „Телепортирай ме, Скоти10“. Хубав, нормален тунел. Или стълби. Стълбите са добра идея.
- Но.
- И се облечи - извика, вече изгубила търпение. - Не ми пука дали изглеждаш като статуя
на древногръцки бог, която се е върнала към живот. Искам да се облечеш.
Бавната и опасна усмивка, която трябваше да се обяви за смъртоносно оръжие, се настани на лицето му.
- Мислиш, че изглеждам като бог?
- Дрехи! Веднага! - скара му се Кийли.
Все още усмихвайки се, той се запъти към една купчина с дрехи и недостатъчно бързо, за да бъде спокойна тя, облече риза и панталони. Гледката на стегнатите му мускули, докато си обуваше панталоните почти я накараха да изръмжи на глас.
След този случай, щеше да има много хляб за фантазиите си за години наред. В случай, че оцелееше.
- Добре. След като вече си облечен, искам да ме изкараш оттук.
Джъстис поклати глава, докато прекосяваше с няколко стъпки мозайката, която ги делеше.
- Бих искал да повярвам, че мога да те пусна, дори и да бях в състояние, въпреки тъмните желания на другия в мен, Кийли. Но не знам как се озовахме тук, след като досега никога не съм използвал тази сила.
- Но...
- Не знам как отново да я използвам.
Спря на няколко сантиметра от нея и я погледна право в очите. В неговите се виеха синьозелени пламъци.
- За съжаление, стълбището, което води от храма към пещерата, бе блокирано от камъни и мръсотия, които паднаха по време на срутване преди няколко години. Така че няма друг изход.
10 Реплика от филма „Стар Трек“. – Б.пр.
Глава 17
За щастие Кийли никога не бе страдала от клаустрофобия дори и след някои от най-скандалните лечения, на които различните психолози я бяха подлагали като дете. Например, когато я затвориха в лишаващия сетивата резервоар, но сеанса бе продължил само една сесия.
Не подозираха, че осемгодишно дете може да крещи толкова силно.
Но новината, че е хваната в капан в подземна пещера заедно с Джъстис - пещера, която се намираше в Атлантида, и изобщо не искаше да си помисля за възможността цялата тази вода да нахлуе тук и да ги залее, в случай че има теч - я отведе до съвсем ново ниво на психоза.
Дишането й се ускори и тя се задъха. Започна да трепери. С всеки следващ дъх, който си поемаше, се чувстваше все по-безпомощна и затворена между ярост и паника.