Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Смутена, затвори класьора.
Може би защото Ирис е била пречупена в детството си…
Мисълта се връщаше, носейки късчета живот отгук-оттам, стигаше до извора на огромната болка, която според нея само тя бе понесла, същата тази болка, която, разсъждаваше тя, беше спестена на Ирис.
А може би бе сполетяла и Ирис?
Може би в края на краищата Ирис бе повярвала, че и тя е предмет, че могат да я принудят да стори каквото пожелаят, може би е била възпламенена от дивата радост да се предложи в дар на мъжа, който… я малтретираше. Завързваше я. Даваше й заповеди.
Дневникът й описваше тази странна радост, тази сексуална наслада. Описваше дните и нощите, в които се бе превърнала в жалка играчка… със счупени ръце и крака… в кукла…
Но в такъв случай, Ирис също? И Ирис като мен…
И двете са били пречупени.
Прогони тази мисъл от главата си.
Не! Не! Ирис не беше пречупена. Ирис беше самоуверена. Великолепна, силна, красива. По-скоро тя, Жозефин, по-малката, неуверената, с пламващи от неудобство уши по най-дребния повод, тя, която винаги се притесняваше, че пречи, че е грозна, че не е на висота…
Не Ирис.
Жо дръпна входната врата зад гърба си.
Извади билет за метрото от малкото кадифено портмоне, подарък от Зое за празника на майките.
Качи се в метрото, стиснала под мишница седемкилограмовата папка.
Гласецът обаче настояваше, не млъкваше. Ами ако и двете са били пречупени още като деца? От тяхната майка. Анриет Гробз, бивша госпожа Плисоние по името на първия си съпруг, покойник.
Прекачи се на спирка „Етоал“. Продължи по 6-а линия, в посока Насион.
Погледна часовника си и…
Не закъсня, стигна навреме.
Научният й ръководител беше председател на журито. Членовете… познаваше ги до един. Колеги, които вече бяха защитили дисертациите си. За тях тя представляваше прашинка, която можеха да издухат с лекота. Освен това беше жена! Подсмихваха се помежду си. Когато се представяха, задължително обявяваха професионалния си статус, сякаш бе визитка, забодена на ревера на сакото. На лекцията ми на откриването в Колеж дьо Франс, онзи ден, на излизане от министерството… във Висшия педагогически институт… на семинарите в „Каза Веласкес“21… Бе задължително да изтъкнат, че не са кой да е.
Обаче там ще бъде и Джузепе.
Начетен и очарователен италианец, който я канеше на конференции в Торино, Милано, Флоренция и Падуа. Той щеше да я окуражава с поглед и да разведрява атмосферата. Джузепина, bellissima! Страхуваш се, но защо… аз съм тук, Джузепина…
Кураж, моето момиче, кураж, каза си Жозефин, довечера всичко ще е минало. Довечера ще узнаеш… Това винаги е бил твоят живот, да учиш, да се трудиш, да се явяваш на изпити. Няма смисъл от излишни вълнения. Изправи рамене и посрещни журито с усмивка.
Плакатите по стените на метрото рекламираха коледни подаръци. Златни звезди, магически пръчици, сняг, белобрадия Дядо Коледа с червена шапка, играчки, видеоигри, CD, DVD, елхи, бенгалски огньове, кукли с огромни сини очи…
Анриет бе превърнала Ирис в кукла. Глезена, възхвалявана, с разкошна прическа, нагиздена като кукла. Видяхте ли дъщеря ми? Прекрасна е, нали? Наистина е прекрасна! А какви очи има само! Забелязахте ли колко дълги мигли има? Направи ли ви впечатление как са извити?
Излагаше я на показ, караше я да се върти, поправяше гънка на роклята й, наместваше непокорен кичур. Отнасяше се с нея като с кукла, но всъщност не я обичаше.
И все пак… именно нея Анриет бе спасила от удавяне, когато бяха на почивка в Ландите22. Не мен! Беше го сторила, както човек си грабва чантата, когато пламне пожар. Сякаш беше касичка, трофей. Изречението, което чу по радиото, продължаваше да звучи в главата й и Жозефин все така го слушаше…
Продължи да слуша, докато пътуваше в метрото.
Продължи да слуша, прекрачвайки прага на университета, вървейки по коридорите, на път към залата, където щеше да се проведе защитата.
21
Каза Веласкес или Каза де Веласкес — френско учебно заведение в чужбина, базирано в Мадрид. Целта на общественото заведение е да спомага за развитието на науката, културата, научните изследвания, езиците, изкуствата, историята, археологията и цивилизациите на Испания и испаноезичния свят. — Б.пр.
22
Виж „Жълтите очи на крокодилите“ и „Бавният валс на костенурките“, цит.изд. — Б.пр.