Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Жо гледаше папката, поставена в голямата шарена торба от веригата магазини „Ю“, и отпиваше от голямата розова чаша…
Декември с типичната си почти бяла светлина. Лъч студена светлина, разцепил кухнята, осветяваше крака на масата. Фини прашинки танцуваха из него, както в сноповете светлина на автомобилните фарове…
Скоро щяха да станат четири месеца…
Четири месеца, откакто Ирис си замина, валсирайки в гората…
Преди броях дните и седмиците, сега вече стават месеци.
„Тези деца, продължаваше гласът от радиото, порастват и стават зрели хора, които толкова силно се нуждаят от обич, че са готови на всичко, за да им подхвърлят някоя трошица. Готови да забравят, да възприемат чуждото желание, да се разтворят в него… За да ги харесат, да ги заобичат най-сетне!
Тези деца, продължаваше гласът, са първите жертви на сектите, лудите, мъчителите, покварените или, обратното, те се превръщат в оцелели по чудо хора, които се изправят, горди и силни.
Едното или другото.“
Жозефин слушаше и мислеше за сестра си. Опитваше се с всички сили да проумее.
„Готови на всичко, за да бъдат обичани…“, повтаряше мъжът по радиото.
„Липсва им достатъчно самоувереност, за да отстояват мнение, да изразят съмнение, несъгласие с думите на другите, да защитят територията си… Когато човек се обича, той се уважава, знае как да се отбранява. Не се оставя да го тъпчат. А когато не се обича, тогава позволява на всички да нахълтват в неговото пространство и да го тъпчат…“
Слушаше думите… те се врязваха в главата й, готови да набъбнат, да се разраснат. За да й посочат следа, по която да тръгне.
Опита се да ги прогони. Не сега, не сега! По-късно… Трябва да остана в дванайсети век… В дванайсети век не е имало психиатри. Горели вещиците, които влизали в главите на хората. Вярвали само в Бог. Вярата била толкова силна, че свети Елоа отрязал крака на коня си, за да го подкове по-здраво, молейки Бог да го залепи отново. Конят за малко не издъхнал от загуба на кръв и светецът бил дълбоко учуден!
И тя отново се връщаше на темата си, старателна като ученичка. Все едно рецитираше таблицата за умножение.
„Дванайсети век е епохата на съзиждане на катедрали, болници, университети… По това време са положени основите на задълбочено, по-високо образование. В градовете, преживяващи небивал подем, буржоата искат синовете им да се научат да четат и смятат, в дворците на принцовете изпитват все по-силна нужда от професионални писари, счетоводители, книговодители… Младежите от добри семейства, в някои случаи и девойките, се учели на граматика, реторика, логика, аритметика, геометрия, астрономия, музика… Образованието било на латински… учителите си имали ученици, които им заплащали за труда. Колкото по-добри били, толкова по-високо било заплащането и преподавателите яростно се конкурирали, понеже им се заплащало според заслугите им. Най-блестящите, като Абелар например, привличали множество ученици и си спечелвали ненавистта на завистливите си колеги. Поговорката «Бог е създал преподавателите, а Сатаната — колегите», датира от дванайсети век.“
Почувства се готова да застане лице в лице с преподавателите и колегите.
Избра набрана пола до под коляно, сложи черна лента на опънатата си назад коса, не бива да се старая да ме харесат, ще бъда строга като граматическо правило. „Бог е създал преподавателите, а Сатаната — колегите“… Не бе включила в публикациите си „Смирената кралица“. Знаеше, че на колегите й не се хареса това, че тя излезе от редиците им и пожъна такъв голям успех. Шушукаха зад гърба й, подиграваха се, сравняваха книгата с любовните романи на „Арлекин“… Някои дори се възмущаваха от подобно научнопопулярно романизиране, наричаха го долнопробно. Затова пропусна да отбележи книгата. Да се слее със заобикалящата действителност. Да се движи, без да я забелязват. И най-важното… да не блести…
От папката леко стърчеше краят на син класьор. Жозефин го намести, потупвайки го отгоре, но тъй като се бе заклещил, внимателно го издърпа. Той съдържаше главата за цветовете и значенията им в Средновековието. Цветовете и тяхното присъствие по домове, сватби, погребения, празничните ястия, приготвяни от домакините. Ще го отворя наслуки, за да видя дали добре го помня, каза си тя. Не, не, няма смисъл, знам го наизуст! Отвори го все пак и попадна на небесна дъга — „ирис“, през средните векове. От гръцки през латински: iris, iridis, дъгата се простира от небето до земята и затова е посредница между боговете и хората.