Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Значи все пак могат да бъдат разрушени? — попита Заелис.
— Ако на този разказ може да се вярва, да — отговори му шпионинът.
— Ти каза, че със сигурност знаеш за един вещерски камък — обади се друг от присъстващите. — Означава ли това, че според теб може да има и други?
— Помислете над следното — започна облеченият в черно мъж. — Както ни е известно, в Сарамир има четири находища на вещерски камъни и Чаросплетниците са построили свои манастири върху всяко от тях. Две в планините Тчамил — едно под Адерач и едно под Игарач на границата с пустинята Тчом Рин. Едно в планините Лакмар на остров Фо. Четвъртото се намира в планините до езерото Ксемит. Знаем за наличието на вещерските камъни там благодарение на усилията на Кайку и баща й Руито — това са епицентровете на пълзящата в земята поквара. Четири само в Сарамир. Защо нашият континент да е единственият, където ги има?
— А защо не? — контрира го Юги. — След като не знаем какво представляват и как са се озовали тук, кой може да каже със сигурност как са разпространени на различните континенти?
— Така е — усмихна му се Саран, — ала аз открих какво представляват те. — Той обърна гръб на аудиторията, хвана се за парапета и погледна надолу, след което се завъртя театрално и изрече: — Това, което ще ви разкрия, едва ли ще ви хареса.
Кайку несъзнателно изправи гръб и вирна глава, докато сред събралите се хора се разнесе приглушен ропот.
— Открих сведения за огън, дошъл от небето — каза Саран, а на красивото му лице бе изписано мрачно изражение. — Преди много, много хиляди години, в Куараал, когато езикът ни е бил още млад. Чудовищен катаклизъм от пламтящи скали, унищожаващи цели градове, разкъсващи плътта на земята… Езерата, където падали тези скали, завирали и се изпарявали. Моят народ вярва, че това било наказание свише — той наклони леко глава. — Открих фрагменти от същия мит в Окхамба, където няма писмена история, а само устно предавани легенди. Предания за опустошение и гибел. Същото е и в Итрикс — там писмените доказателства са доста, понеже те първи са въвели азбуката. Дори и в Сарамир могат да се открият свидетелства за тази катастрофа — в примитивните рисунки, останали от аборигените угати. Всяка древна култура от Новия свят има своя собствена версия за случилото се и, както е видно, всички варианти си съответстват. — Погледът на шпионина изведнъж помръкна. — Тогава, следвайки съвета на един човек, когото срещнах в Итрикс, аз се върнах в Окхамба и навлязох дълбоко в сърцевината на континента, където открих ето това.
Той пристъпи бързо до една от масите и вдигна оттам някакъв свитък, който приличаше на парче пергамент. После коленичи върху рогозката в центъра на залата и го разгъна. Всички присъстващи впериха жадно взор в предмета.
— Внимателно — каза мъжът в черно. — Това е на повече от две хиляди години, и представлява копие на още по-древен документ.
Тези думи изтръгнаха тежка въздишка от събралите се. Онова, което бяха взели първоначално за пергамент, се беше оказало някаква животинска кожа, обработена по отдавна забравен начин, понеже изглеждаше в доста добро състояние за респектиращата си възраст.
— Естествено, после ще го дам на Сестрите от Аления орден, за да удостоверят автентичността му — рече Саран. — Ала съм твърдо убеден, че не става въпрос за фалшификат. Ваятелите на плът от племето, от което го откраднах, също бяха убедени в това. Десет души платиха с живота си, за да мога да ви го донеса тук. — Той погледна към Тсата, ала бледозелените очи на ткиуратеца останаха безизразни.
Кайку придърпа напред стола си, за да може да вижда по-добре. Самото изображение бе достатъчно, за да я обезпокои. Главните персонажи представляваха неопределени, стилизирани същества, които можеха да са както танцуващи хора, така и разгонени животни. На преден план се виждаше голям огън, чиито пламъци бяха избледнели от времето, ала все още се виждаха. Младата жена се зачуди какви ли методи бяха използвали създателите на артефакта, за да съхранят кожата в толкова добър вид през всичките тези столетия. Ако не беше обещанието на Саран да я предостави на Аления орден за удостоверяване на оригиналността й — това нямаше да представлява никаква трудност за Сестрите, които с лекота щяха да определят датировката й — Кайку едва ли щеше да повярва, че ценният артефакт наистина е толкова древен.