Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Не. — Ачати потрепна. — Всъщност да, поне що се отнася до неговите намерения, но аз не възнамерявам да го правя.
— А какво възнамерявате?
Устните на мъжа потрепнаха и край очите му се появиха весели бръчици. Денил почувства, че му липсват някогашните им закачки.
— Ще се опитам да спася остатъците от приятелството ни — каза той. — Дори това да означава да се преструвам, че нищо не се е случило.
— Но то се случи — каза Денил. — Няма да можете да се преструвате, ако ставаше въпрос за… ваш братовчед или… — Той се сети за роба, който Ачати харесваше. — Варн… — може би Варн, защото той е роб.
— Щях да се разстроя, ако с него не се държат добре — призна Ачати.
— Значи признавате, че затварянето на Лоркин е несправедливо?
Ачати се усмихна.
— Не. Как бихте се почувствали, ако… ако елийнският посланик в Киралия защитава магьосник-отстъпник?
— За да се получи подходящо сравнение, ние не трябва да сме сигурни дали магьосникът е отстъпник или не. Защото вие не знаете дали Лоркин разполага с някаква полезна информация, а ние не отказваме да ви предадем тази информация, просто молим за възможността първи да разпитаме нашия човек. А ако наистина има отстъпник, според законите на Съюза всички отстъпници са грижа на Гилдията.
Ачати въздъхна.
— Да, това последното е ключовата разлика. Киралия и Елийн са съюзници. Вие им вярвате. Киралия и Сачака не са. Вие искате от нас повече доверие, отколкото можем да си позволим.
Денил кимна.
— Трябва да се научите да ни вярвате, ако искате да станем съюзници.
— Тогава не трябва ли и вие да ни се доверите?
— Ще ви се наложи доста да ни убеждавате — посочи Денил. — Трябва да простим по-скорошни прояви на агресия, преди да започнем да вярваме на сачаканците.
Ачати въздъхна. Той погледна към Денил, без да отговори нищо. Накрая сложи край на паузата в разговора им, като поклати глава.
— Надявах се да поговорим като приятели, а вместо това разговаряме така, като че ли сме нашите народи. Трябва да си вървя. — Но мъжът не помръдна от мястото си и прехапа устна. — Мога поне да ви уверя, че Лоркин е добре. Кралят няма да посмее да го нарани. Но не спирайте да се опитвате да го видите. Довиждане засега.
— Лека нощ. — Денил гледаше, как Ачати се отдалечава по коридора към изхода и се изгубва от погледа му. Изчака да чуе отварянето и затварянето на входната врата, после отиде до най-близкия стол, седна и въздъхна дълбоко.
— Знам, че няма да ти е приятно да го кажа, но на мен тия не ми минават.
Денил вдигна глава и се намръщи, когато видя Тайенд да влиза в стаята.
— Откога ни подслушваш?
— Достатъчно дълго. — Тайенд отиде до съседния стол и се отпусна в него. — Нали не му вярваш?
Денил се замисли.
— На коя част?
— Че иска да ти е приятел само заради самото приятелство.
— Не знам.
— Нали не му се доверяваш?
Денил разпери ръце.
— Тук никога не е ставало дума за доверие.
Елийнецът повдигна вежди.
— Добре тогава. Може би трябваше да те попитам дали все още го харесваш?
Денил извърна глава и сви рамене.
— Все още не съм решил. Но при всички случаи ще продължа да изпълнявам заповедите си и да помагам на Лоркин.
Тайенд кимна.
— Знам. Признавам, че се притеснявах за теб, но под всичко това се крие твоето старо аз.
Денил се изпъна възмутено.
— Под кое?
Елийнецът се изправи и махна с ръка към Денил.
— Всичко… това.
— Направо съм смаян от яснотата на описанието ти — каза му Денил.
Тайенд отвори уста да каже още нещо, но отново я затвори и поклати глава.
— Няма значение. Връщам се в стаята си. Трябва да преговарям по едно търговско споразумение. Ти продължаваш ли да преписваш записките си?
— Да. Не. Пак ми свърши мастилото. Сигурно робите не са напълнили мастилницата тази сутрин.
— Всъщност снощи напълниха моята с последните запаси в Дома. Сутринта изпратих човек да купи още, но той се върна с празни ръце. — Лицето на Тайенд стана сериозно. — Не можах да разбера нищо от приказките му. Някой му го взел, но той твърдеше, че не знае кой, но така, както лъжат хората, когато искат да се разбере, че лъжат.
Денил се намръщи.
— Някой му го е взел? Крадец?