Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Нетърпеливата усмивка на Аний се стопи. Тя се вгледа в лицето на Сери, сякаш търсеше знак, че той се шегува. Но когато баща й кимна, жената се намръщи и скръсти ръце.
— Гол е прав. Рискът е твърде голям.
— А какво друго предлагаш? Какво друго би могло да го изкуши, че да се приближи толкова близо до Гилдията?
Аний погледна към Лилия.
— Черната магия…
— Той няма да се престраши да я залови. Може да се окаже няколко пъти по-силна от него. Всъщност, за да се изпълни този план, трябва да е очевидно, че Лилия не е тук. Той може да повярва, че Гилдията не знае за мен, но няма да е лесно да го убедим, че тя не знае. Трябва да я видят на някое друго място, преди той да дойде да ме търси.
— Но ти имаш нужда от магьосник, който да бъде тук — посочи Лилия. — Или няма да успееш да му попречиш да ви избие всичките.
Сери кимна.
— Да. Калън. Кажи му, че имаме план как да вкараме Скелин в капан и го питай как да се свържем с него, когато сме готови. Разбира се, няма да му казваш къде ще бъде заложен капанът. Имам чувството, че за него е по-важно да държи хората по-далеч от тези проходи, отколкото да залови Скелин.
Лилия кимна. Аний поклащаше глава.
— Не ми харесва — каза тя.
Сери скръсти ръце.
— Защо?
— Аз… — Тя извърна глава и се намръщи. После стана внезапно, грабна един фенер и излезе от стаята.
Мълчанието продължи няколко секунди. Лилия погледна към Сери и Гол, след което стана и излезе след нея.
Сери гледаше към вратата. Сърцето му се свиваше едновременно от болка и от удоволствие. Не искаше да рискува живота на никого. И най-вече своя. Но не можеха да останат вечно тук.
Той си спомни гневната, непокорна млада жена, с която се опитваше да поддържа връзка, след като се раздели с майка й. Аний го мразеше — или поне се държеше така, сякаш го мрази. Радваше се, че беше успял да я спечели на своя страна. И трябваше да заплати това с цената на безопасността й.
Но пък всички, които имаха роднински връзки с него, живееха опасен живот, особено когато подземният свят се управляваше от Крадец-магьосник, който ненавиждаше Сери.
— Поне веднъж двамата с дъщеря ти да сме на едно мнение — каза Гол с нисък глас. — Това е опасно.
— Да видим какво е мнението на Калън — отвърна Сери.
След няколко крачки Аний забави ход, за да позволи на Лилия да я настигне, но не спря да върви.
— Добре ли си? — попита я момичето.
Аний поклати глава.
— Не. Да. Аз… трябва да помисля.
Тонът й предположи, че не е в настроение за разговори, затова Лилия замълча. Тя извлече малко магия и създаде светлинно кълбо над главите им. Аний угаси пламъка на фенера, за да пести масло. Не продължиха да вървят още дълго. След няколкостотин крачки стана ясно, че Аний я води към откритите наскоро стаи близо до Университета.
Тя влезе в една от тях и тъй като вътре нямаше столове, седна направо на пода и се облегна на стената. Лилия се отпусна до нея, премествайки една покрита с прах счупена чиния. Тя избърза повърхността й, разкривайки символа на Гилдията, отпечатан от долната й страна. „Много е стара. Чудя се как ли е попаднала тук“.
— Не трябва да ми пука — каза Аний.
Лилия се обърна и я погледна.
— Разбира се, че трябва. Той ти е баща.
Устата на Аний се изкриви в горчива усмивка.
— Не се държи като такъв. През по-голямата част от живота ми ме пренебрегваше. Потърси ме едва когато семейството му бе избито.
Лилия замълча, защото не знаеше как да отговори на това.
— Всъщност не съм съвсем честна спрямо него — додаде Аний с по-тих глас. — Майка го напусна. Каза, че не е безопасно да бъде съпруга на Крадец и че не издържа да се крие непрекъснато. Според мен ако двама души не искат да бъдат заедно, не трябва да бъдат насилвани.
— А как стана така, че Сери се ожени отново? — попита Лилия. Само кралят можеше да дава развод. Тя не можеше да си представи как един Крадец отива да моли краля да разтрогне брака му.
Аний сви рамене.
— Просто го направи.
— Но това е…
— Двуженство? — Аний погледна към Лилия и сви рамене. — Не съвсем. Никой в подземния свят не може да си позволи законен брак. Предполагам, че Сери би могъл, но защо да спазва този закон на краля, когато пренебрегва всички останали? Ние си имаме наши правила за сключване на брак и за раздяла.