Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Нося съобщение за вас — каза Джона, заобикаляйки Бокин. — Извинете, милорд.
Джона хвана Лилия за ръката и я поведе по коридора, по-далеч от Бокин. Ученикът не каза нищо, а Лилия дори не го удостои с поглед. Двете с Джона завиха зад ъгъла. Когато се отдалечиха достатъчно, Джона погледна назад.
— Не ни преследва. Притесняваше ли ви?
Лилия сви рамене.
— Той си е размирник, и то доста твърдоглав.
— Не бързайте да се успокоявате. Може да се върне с други. Докато учеше тук, Сония имаше врагове сред учениците и те превърнаха живота й в ад.
— Наистина ли? Кой им беше водач? — „Колко ли е унизително да носиш цял живот клеймото, че си се заяждал с прочутата Черна магьосница Сония“.
Джона я погледна развеселено.
— Лорд Регин.
Лилия я зяпна изненадано.
— Наистина ли? Той не е глупав.
— Не е.
— Предполагам, че в онези години побойниците са били по-умни.
Джона я потупа по ръката.
— Онова, което искам да знам, е какво ще правите с шишето масло, което носите в чантата си.
Лилия погледна към чантата си, после вдигна поглед към Джона.
— Каква бутилка? Оставих я в стаята.
— Със сигурност не сте, а и си личи по издутата ви чанта и извивката ето тук. — Джона се намръщи неодобрително, по майчински. — Обещах на Сония, че ще ви наглеждам. Помогнах при отглеждането на сина й Лоркин, така че знам много добре кога един ученик е намислил нещо.
Лилия погледна слисано прислужницата. Тя нямаше нищо против да каже на Джона за Сери, Гол и Аний, които живееха в тунелите под Гилдията, но беше обещала да не го прави. „Но тогава Джона няма да ми носи нещата, от които се нуждаят те“.
Преди да стане прислужница на Сония, Джона бе живяла в копторите. Тя сигурно щеше да прояви съчувствие към положението на Сери. Или може би щеше да помогне заради Аний.
„Дали не съм твърде доверчива?“
— Кажете ми, Лилия — рече Джона. — Може и да не ми хареса, но обещавам да не докладвам на Гилдията. — Тя се намръщи. — Е, освен ако не обучавате някого на черна магия. Макар че сигурно нямаше да предам Сония и Акарин, ако знаех какво става наистина.
— Не обучавам никого на черна магия — отвърна Лилия. Тя си пое дълбоко дъх и снижи гласа си до шепот. — Аний живее под Гилдията.
Джона я погледна замислено.
— Разбирам. Предполагам, че е минавала оттам, когато е идвала на посещения при вас. Безопасно ли е?
— Опитваме се да го направим такова — увери я Лилия.
— И… защо е там?
Лилия поклати глава.
— В града не е безопасно. Хората на Скелин едва не убиха Сери…
— Искаш да кажеш, че Сери също е долу?
Джона присви очи. Лилия въздъхна и кимна.
— Колко хора живеят долу?
— Само те.
Прислужницата изглеждаше облекчена. „Подозирам, че си е представяла какво ли ще си помисли Гилдията, ако един Крадец започне да върти делата си долу — помисли си Лилия, — с безброй престъпници, които идват и си отиват“.
Джона махна с ръка към коридора.
— И защо идвате тук?
— Отворихме един от старите входове.
Джона се намръщи и поклати глава.
— Това вече е опасно — реши тя. — И нямам предвид това, че слизате долу, а че някой може да ви види. Трябва да използвате само прохода в стаята на Сония.
Лилия се усмихна, изпълнена с облекчение, че е била права да се довери на Джона.
— Не си ли забелязала колко мръсни и омачкани са мантиите ми напоследък?
— Разбира се, че забелязах състоянието им. — Джона вирна брадичка и погледна високомерно към Лилия. — Ще трябва да направим нещо по въпроса. Да ви намерим допълнителни облекла, например. Междувременно — тя се наведе и отвори чантата на Лилия — аз ще взема тази бутилка, а вие отивайте на занятия. Довечера ще обсъдим по-ефективни стратегии за обслужването на нашите гости.
Жената измъкна бутилката от чантата, погледна строго Лилия, обърна се и забърза по коридора. Зад нея остана да се носи ароматът на парфюма й — нещо, което Лилия не бе забелязвала досега.
Момичето затвори чантата си и поклати глава. „Нямах друг избор, освен да й кажа — помисли си тя. — А тя няма да каже на никого. Всъщност това дори може да се окаже полезно. — Лилия въздъхна. — Междувременно се надявам, че няма да се наложи Гол, Сери и Аний да седят в тъмното“.