Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Денил топна писалката си в мастилницата и продължи да пише, но перото скоро започна да дращи по хартията, без да оставя следа. Той го потопи отново в мастилото и въздъхна, когато видя, че резервоарчето е почти празно. „Пак е свършило“ — помисли си той. Стана от стола и се намръщи, когато гърбът му запротестира. „От колко време работя върху това?“
Ден след затварянето на Лоркин, Денил бе събрал всичките си записки и бе започнал да вписва всичко в голяма тетрадка. Дискусиите му с Тайенд за намеренията на Изменниците го бяха накарали да се притеснява, че в случай на възникване на по-драматични ситуации той няма да има възможност да представи изследванията си във форма, подходяща за възприемане от останалите. Имаше достатъчно свободно време за запълване и така или иначе не постигаше никакъв напредък в проучванията си, така че започна да архивира записките си и да отбелязва къде е мястото им в неговата история на магията.
Работата му действаше успокояващо. Той се убеди, че е направил някои важни открития за историята на магията и не е изгубил напразно времето си в Сачака. Щом се върнеше в Киралия, щеше да направи някои важни допълнения към своята история на магията. „Ако успея да я завърша. — Той поклати глава. — Не, стига глупости. Тайенд се съгласи, че най-лошите ни прогнози е най-малко вероятно да се сбъднат“.
Въпреки това той реши да направи допълнителни копия, които щеше да съхрани на безопасно място извън Дома на Гилдията, така че ако сградата бъде нападната, трудът му да не бъде изгубен. В най-добрия случай щеше да ги изпрати в Гилдията, но не бе сигурен дали ще стигнат дотам. Несъмнено крал Амакира бе разположил свои хора, които да прихващат и оглеждат всичко, което пристигаше и напускаше Дома на Гилдията.
С изключение на прочутия Хранилищен камък, който бе създал пустошта, Денил внимаваше да не споменава за скъпоценните камъни с магически свойства, в случай, че записките му бъдат прочетени от сачаканците. Бе измислил начин да не ги споменава и докато описваше легендите на племето Дюна, за да не предаде доверието на туземците, ако някой попадне на копието. В записките му камъните бяха хора — могъщи магьосници, към които се обръщаха с титлите им. Когато започнеше да пише книгата си, Денил щеше да промени всички измислени герои със съответните скъпоценни камъни.
След като привършеше първата си шифрована версия на записките си, той щеше да унищожи оригиналната тетрадка. „Ако загина и някой открие новата версия, аз ще бъда виновникът за някои от най-големите лъжи в историята ни“. След всички усилия, които беше вложил в изравянето на истината за скритото минало на Киралия, това щеше да е наистина горчива ирония.
Краят на преписването наближаваше — поне докато имаше мастило. Някакво движение край вратата привлече вниманието му. Той вдигна глава и видя как Кай се хвърля по очи на пода.
— Ашаки Ачати пристигна, господарю.
Денил прокле на ум страха и нетърпението, които се надигнаха едновременно при тази новина. Той се изправи. „Дали Ачати ми е ядосан, защото наруших обещанието си да му кажа, ако има нещо, което би застрашило Сачака? Дали аз ще съм способен да му простя заради това, че оправдава решението на краля да затвори Лоркин? Нима са изгубени всички шансове да станем любовници?“
Робът излезе от стаята и Денил пристъпи към вратата. Поемайки си дълбоко дъх, той тръгна по коридора и откри Ачати да го чака в Господарската стая. Сачаканецът изглеждаше изпълнен с достойнство, облечен в черна версия на типичните за ашаките панталони и къс жакет.
— Посланик Денил — каза той.
— Ашаки Ачати — отвърна Денил. Той реши да не сяда и да не отправя покана за това към Ачати. Подозираше, че ако не остане прав, ще се потопи в напълно неподходяща приятелска атмосфера.
Ачати се поколеба, погледна настрани, но след това отново вдигна очи към Денил.
— Отхвърлихте поканата ми за вечеря — отбеляза той.
Денил кимна.
— Нямаше да е уместно да приема.
— Във вашите очи или в очите на Гилдията и Обединените земи?
— И двете.
Ачати отново погледна настрани, намръщи се и пристъпи от крак на крак. Изглеждаше като че ли внимателно обмисля думите си.
— Убедих краля, че трябва да продължа да поддържам приятелски отношения с вас — започна той.
— За да продължите да ме убеждавате да заповядам на Лоркин да говори? — завърши Денил.