Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Не мога да повярвам, че дори обмислям това“.
Смъртта на робинята все някога щеше да бъде открита. Какво ли щяха да направят, когато разберат, че Лоркин я е убил? Когато се досети за отговора, той се изпълни с предателско облекчение. „Тя е собственост на краля — или на някой друг. Не знам колко ужасно престъпление е унищожаването на нечия собственост, но те определено ще го използват срещу мен“.
Може би те се надяваха, че той ще я убие. Може би това щеше да им осигури повод да разчетат съзнанието му или нещо по-лошо. Щом официално се превърнеше в престъпник, те можеха да правят с него каквото си поискат.
Колкото повече го обмисляше, толкова повече се убеждаваше, че точно това е планът им. Защо иначе всяка вечер щяха да я заключват в килията заедно с него? Ако продължаваше да я изцелява, накрая щеше да изхаби всичката сила, която му беше дала Тивара. Но едва ли това бе тяхната цел. Ако просто искаха да пречупят решителността му чрез измъчването на други хора, защо оставяха робинята в килията му? Винаги можеха да я заключат в някоя съседна килия, далеч от обхвата му, за да може да я гледа как страда и да не може да й помогне.
Внезапно му се прииска да я убие, само за да ги ядоса.
„Не, не мога“ — каза си бързо той и потрепери при мисълта, че с такава лекота може да се превърне в убиец.
— Убий ме — достигна до него шепотът й и Лоркин настръхна.
Имаше ли начин да я убие, без да оставя доказателства, че го е направил? „Ако нараняванията й са достатъчно сериозни… Не, сачаканецът сигурно се е погрижил да не са“. И все пак, съдейки по накъсаното й дишане, нещо в гърдите й не беше наред. Може би имаше някое счупено ребро. Ако направеше нещо с него…
Но тогава щеше да използва лечителската сила, за да убие. Лечителите трябваше да изцеляват, а не да нараняват.
„Това винаги е било доста сложно. Разрязването на тяло, за да се извади тумор от него, включва нараняване с цел излекуване. Освен това винаги е съществувал спорът за оставянето на хората да умрат. А майка ми е използвала лечителската си сила за защита и е убила някои от ичанските нашественици“.
— В-в-в…
Тихият звук се донесе откъм момичето и той неохотно се обърна към нея. Тя протягаше ръка към него. „Не — поправи се той, — протяга ръка към краката ми“.
— В-в-вода — изпъшка тя.
Заля го вълна от облекчение когато разбра, че робинята просто иска нещо за пиене. Той се надигна и седна. Един от робите бе донесъл храна. Лоркин се опита дая подели с робинята, но тя отказа да се храни. Той протегна ръка йъм каната с вода, но замръзна, припомняйки си предупредителния знак, че тя не става за пиене.
„Чудя се колко ли не става…“
Той прогони тази мисъл от главата си, но тя упорито се връщаше обратно. Ако водата беше отровна и тя я изпиеше, можеше да получи така желаната смърт, а никой нямаше да разбере, че вината е негова. „С изключение на Изменника, който е оставил предупреждението“. Полазиха го тръпки.
Ако робинята беше Изменница, те сигурно знаеха, че е тук. Дали не й бяха осигурили начин да се самоубие?
Но дали водата щеше да я убие? Той отпусна ръката си. Сигурно сачаканецът, който го разпитваше, бе подправил храната му. Наистина ли искаха да го убият? Той не им беше от полза мъртъв. По-вероятно целта на отровата във водата беше да го разболее, да го накара да използва голяма част от силата си, за да се излекува.
Но може би бяха решили, че колкото по-силен бе токсинът, толкова повече сила щеше да изхаби при изцеляването си. Възможно бе да са сипали смъртоносна доза.
Жената изпъшка тихо и протегна здравата си ръка към каната. Седящият пред килията пазач ги наблюдаваше.
„Убий ме. Освободи ме“.
Лоркин отмести поглед от нея към водата. Трябваше да избере. И тук нямаше правилен избор. Каквото и да решеше, последиците щяха да са стряскащи. Каквото и да избереше, след това никога нямаше да е същият човек.
По начина, по който Лилия си бе признала, че е казала на Джона, че Сери, Гол и Аний живеят в подземията на Гидията, беше ясно, че тя си мислеше, че ще ги ядоса. „Което е доста мило от нейна страна и забавно, защото тя все пак е магьосница, а ние сме най-обикновени хора“ — помисли си Сери. Тя пристъпваше нервно на място, докато им разказваше как прислужницата я бе проследила и разговора, до който бе довело това. Сега изглеждаше изненадана, че никой не се беше притеснил от новините.