Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Накрая успя да се откъсне от случващото се. Отказа се да търси начини да помогне на жената или на себе си. По-късно потръпваше при мисълта за онова, което бе направил, и се притесняваше, че накрая ще се откаже да пази тайните на Изменниците.
Опита се да се съсредоточи върху образа на Тивара в съзнанието си, за да засили решимостта си, но това успя единствено да го накара да мисли за всичко, което бе изтърпяла от ръцете на ашаките, докато се бе преструвала на робиня. „Побои. Използвана като робиня за удоволствия“. Неприязънта на Лоркин към робството се бе задълбочила до омраза.
Предишния ден той бе сигурен, че накрая ашаките ще убият робинята. Дори не му бе минало през ума, че ще я хвърлят в килията му. С времето безпристрастността му се изпари. Ставаше му все по-трудно и по-трудно да слуша хлипанията и изпълнените с болка пъшкания.
„Дали не се надяват да ме пречупят чрез чувството ми за вина? Или просто се надяват, че изцеляването й ще ме изтощи? Или искат да видят как я убивам, за да сложа край на болката й“.
Той използва допълнителната сила, която му беше дала Тивара, за да изцели робинята, решавайки, че това няма да му струва много. Така или иначе тя нямаше да е достатъчна, за да го защитава продължително време, ако сачаканецът реши да го измъчва или убие. Едва след това му хрумна, че по този начин бе дал възможност на ашаките да я измъчват отново.
Тя му бе благодарила, което само го накара да се чувства още по-зле. Дълго време лежа буден, опитвайки се да убеди себе си, че сачаканецът е постигнал целта си. Че е искал просто да го накара да изчерпи силата си. Лоркин бе показал, че мъченията нямаше да го убедят да говори. Жената не им бе необходима повече.
Сега всичко това му се струваше глупава самозаблуда.
Ашаките ги отведоха в същата стая. Тя беше почистена. Робинята бе изблъскана в ъгъла, където се сви смирено на кълбо.
Както и преди, сачаканецът посочи стол на Лоркин. Той се облегна на стената и скръсти ръце. Помощникът му седна на съседния стол.
— И така, имаш ли да ми кажеш нещо? — попита мъжът. — Нещо, свързано с Изменниците, имам предвид.
— Нищо, което вече да не знаеш.
— Сигурен ли си? Защо не ми кажеш какво според теб знам за Изменниците?
— За да провериш дали сведенията ми съвпадат с твоите? — Лоркин въздъхна. — Като че ли ще се хвана на този номер. Кога ще приемеш, че няма да ти кажа нищо?
Сачаканецът сви рамене.
— Не зависи от мен, а от краля. Аз съм просто негов… — той сви замислено устни. — Негов изследовател. Извличам информация от хората, а не от разни прашни книги и свитъци, или чрез проучването на отдалечени места или шпионирането на чужди земи.
— Мъчението може да се окаже най-ненадеждното изследване.
— За това са нужни определени умения. — Сачаканецът отпусна ръце и се отблъсна от стената. — Които не мога да практикувам често, поради което с радост посрещнах тази възможност. Освен ако не успееш да отвлечеш вниманието ми чрез нещо по-интересно.
Лоркин се насили да вдигне поглед и да срещне очите на мъжа, макар стомахът му да се свиваше, докато му отговаряше:
— Някога хрумвало ли ти е, че онова, което използваш, за да ме накараш да говоря, може само да засили решимостта ми да мълча?
Мъжът му отвърна с безгрижна усмивка.
— А така ли е? Ами добре. Нека да проверим тази теория.
Когато се обърна към робинята, тя проплака. Лоркин почувства как решителността му отслабва. „Но ако им кажа нещо за Изменниците, хиляди ще последват участта на тази жена. А ако тя е Изменница, значи това й е ясно и тя не би поискала от мен да ги предам“.
Той се вкопчи в тази мисъл и се опита да прогони мисълта, че тя може да не е Изменница, а сачаканецът се зае да разваля всичко, което младият магьосник беше поправил предишната нощ.
Също както повечето ученици, Лилия научи още в началото, че в сградата на Университета съществува комплекс от коридори и стаи, до които се стигаше по къси проходи, направени да изглеждат като малки складове. Те обаче бяха забранени за учениците. Преди стотици години Гилдията се бе разраснала до такава степен, че нуждата от стаи за преподаване надделя над причината, поради която бяха създадени тези вътрешни помещения. Сега в тях се водеха занятията на специализираните и частните класове.
Коридорите под Гилдията също не бяха тайна. Всички знаеха, че са били използвани по време на ичанското нашествие. Макар да бяха забранени и за ученици, и за магьосници заради несигурността на стените си, заплахата от срутвания никога нямаше да възпре най-смелите от тях, затова всички входове към проходите бяха запечатани скоро след войната.