Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— По-добре да знае Джона, отколкото който и да е друг горе — каза Аний. — Всъщност тя може да ни е полезна.
— Джона никога не ме е харесвала — каза им Сери. — Но тогава бях млад и тя си мислеше, че ще подведа Сония. Освен това знае, че през последните двайсет години от време на време се промъквам в стаята на Сония, но никога не го е споменавала на други хора. Мисля, че можем да й се доверим.
— Щом Сония й вярва, значи става — съгласи се Гол.
В очите на Лилия проблесна особена искра.
— Виждал си се със Сония през последните двайсет години? — попита тя Сери.
Той сви рамене.
— Разбира се. Нима смяташ, че някакво си правило за общуването с престъпници може да я възпре да разговаря със старите си приятели?
— Не, не мога да си представя нещо такова да възпре който и да е от двама ви. Чудя се какво ли щяха да кажат хората, ако знаеха. Сигурна съм, че е щяло да избухне скандал. — Лилия се усмихна и седна до Аний. — И сигурно най-накрая ще разберат защо Сония така и не се е омъжила.
Сери се намръщи, осъзнавайки, че според нея посещенията му са били с романтичен характер.
— Чакай, чакай. Не съм… посещавах я по съвсем различни причини.
Гол се разсмя.
— Думите ти прозвучаха по съвсем различен начин. За миг дори аз реших, че през цялото това време си успявал да скриеш това от мен.
Аний се закани с пръст на Лилия.
— През по-голямата част от миналите двайсет години баща ми беше щастливо женен — рече тя с достойнство. След това се намръщи. — Добре де, поне по време на втория си брак — но преди това беше женен за майка ми, въпреки че бракът им трудно можеше да се нарече щастлив.
— Съжалявам. Нямах предвид, че й е бил неверен — извини се Лилия.
Гол се изкиска многозначително.
Сери реши, че е време да сменят темата.
— Чудех се какви да са следващите ни действия — каза той. Погледите на всички веднага се насочиха към него. Аний изглеждаше изпълнена с нетърпение, Лилия — с облекчение, а Гол присви очи, готов да открие пропуските във всеки план, който бе измислил Сери.
— Веднага, щом спрях да се тюхкам, че сме затворени тук, започнах да обмислям как да превърнем това в наше предимство.
На лицето на Лилия се изписа безпокойство.
— Тук сме в безопасност — не защото Скелин няма да се сети, че сме потърсили защитата на Гилдията, а защото няма да се осмели да слезе тук долу — продължи той. — Ще предположи, че сме в някоя от сградите на Гилдията, под защитата на магьосниците. Ако разбере, че се крием в тунелите и че магьосниците не знаят за нашето присъствие, той ще се промъкне тук и ще ни убие — и ще се чувства ужасно доволен, че го е направил, без Гилдията да забележи.
— Но Гилдията ще забележи — посочи Аний. — Лилия знае, че сме тук и ще го спре, а ако не може, ще повика помощ.
— Да, но Скелин не знае това — напомни й Сери.
Гол изръмжа ниско.
— Не — рече той.
Сери се обърна към приятеля си, развеселен от едносричното му неодобрение.
— Защо не?
— Това е последното ни сигурно убежище — каза Гол. — Не можем да рискуваме да го изгубим.
— Имаме още едно сигурно убежище. — Сери посочи с пръст нагоре. — Защитата, която според Скелин сме си осигурили. — Той разпери ръце. — Това тук е последният ни и единствен шанс да го вкараме в капана.
— Капан, който ако щракне напразно, ще доведе до смъртта ти — каза Гол.
— Лилия ще го защитава — каза Аний. Очите й блестяха при мисълта, че най-после ще започнат да правят нещо.
Лилия кимна.
— И Калън. Смяташ да кажеш на Калън, нали?
— Да — отвърна Сери. — Не мога да накарам Лилия да се заеме едновременно с магическата защита и с изправянето срещу двама магьосници-отстъпници, ако Скелин реши да доведе и майка си.
Аний нетърпеливо потри ръце.
— И какво ще използваме като примамка?
Гол изсумтя.
— Очевидно е. Баща ти възнамерява да примами Скелин с нещо, което той иска повече от всичко.
Лицето на Лилия пребледня.
— Черна магия?
— Не — отвърна Гол. — Скелин иска да е сигурен, че контролира целия подземен свят. Ако разбере, че Сери е жив, той ще знае, че винаги ще съществува опасността Сери да се опита да възстанови позициите си — с помощта на Гилдията. Ще бъде готов да рискува много, за да го убие.