Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Лилия не бе единствената ученичка, която смяташе, че Гилдията сигурно е запазила някои от тях за всеки случай. Огледите на Аний обаче бяха разкрили, че Гилдията казваше истината. Всички входове към подземията бяха зазидани с тухли — Лилия се надяваше, че приятелката й ще успее да открие поне една входна точка в Университета. Това щеше да улесни спускането по тесния проход в стената на магьосническите жилища.
Освен това Аний работеше върху прокопаването на нов изход. Предишната нощ тя бе обявила, че е пробила тухлената стена, която запушваше един от входовете. Лилия беше отишла да го провери. Скритата в ламперията врата имаше нужда от смазване, преди да започне да се отваря безшумно. От другата й страна се намираше един от вътрешните коридори на Университета. Когато дойде моментът да си тръгва, тя използва вратата, за да се върне в помещенията на Сония.
Сега тя отново вървеше към скритата врата с надеждата, че е твърде рано, за да има други ученици във вътрешните коридори. Джона бе донесла едно голямо шише с масло за горене заедно със закуската. Лилия знаеше много добре, че приятелите й страдат от липсата на източници на светлина — особено сега, когато Аний бе използвала маслото за лампи, за да смаже пантите на скритата вратата. Новият й маршрут по коридорите беше много по-кратък, особено след като не й се налагаше да се катери към стаята си, и когато се върнеше, щеше да се намира по-близо до стаята, където се провеждаха първите й занятия за деня.
Когато влезе в Университета, тя свърна в един от тесните коридори между класните стаи и се отправи към малкото помещение в дъното му, което водеше към вътрешните проходи. Зад гърба й се разнесоха стъпки. Сигурно някой от учениците имаше специализирани занятия. Вътрешните коридори обикновено бяха по-празни от основната част на Университета, но тя трябваше да внимава никой да не я види, че се шмугва в тайната врата.
В странната малка стая, която разделяше основната и вътрешната част на Университета, имаше стена, покрита със заключени шкафчета. Очевидно до смъртта на предишния Директор на Университета в тези стаи не бе имало нищо и наследникът му бе решил, че трябва да се използва всяко свободно място. Лилия мина през отсрещната врата и се озова във вътрешния коридор.
След десетина крачки тя чу как вратата от другата страна на малката стая се отваря и се затваря. Онзи, който вървеше зад нея, я настигаше. Тя ускори крачка с надеждата, че ще завие зад ъгъла, преди другият човек да се появи и да я види, но разстоянието беше твърде голямо. Тя чу как вратата зад гърба й се отваря и някой се засмива.
— Здрасти, Лилия — разнесе се познат глас. — Къде отиваш?
Сърцето й се сви. Бокин. Злобният му тон подсказваше, че я беше следил. Тя се спря и се обърна с лице към него. „Колко ли може да сглупи това момче? Той не знае колко съм силна. Дори не е взел приятели със себе си. Ако се надява, че съм намислила нещо, за което да може да ме издаде, не би трябвало да се обажда, преди да е разбрал какво е“.
Но дори и така той пречеше на плановете й. Може би това бе целта му.
— Да не си дошъл да ми предложиш силата си, Бокин? — попита тя.
Той се приближи бавно към нея.
— Мислиш се за голяма работа, нали? Смяташ, че си по-добра от останалите, защото владееш черната магия. Всъщност съвсем не е така, да знаеш. Ти си най-долната отрепка в Гилдията и всички те мразят. Затова нямаш никакви приятели. Всички знаят, че ти си виновна за смъртта на Наки.
Нещо потрепна в гърдите й, но вместо да я накара да се отдръпне от него, то бързо я изпълни с гняв.
„Внимавай — помисли си тя. — Покажеш ли гнева си, той ще разбере, че си в ръцете му, а случайното нараняване на ученик само ще накара хората да те харесват още по-малко“.
Тя се усмихна.
— Радваш ли се, че най-после разкри болката си, Бокин?
Той пристъпи към нея, опитвайки се да я сплаши с височината и едрото си тяло.
— Да. Но не се съм приключил с теб. Искам да се извиниш — не, искам да ме молиш…
Вратата зад тях се отвори и той бързо отстъпи назад.
— Лейди Лилия.
Лилия разпозна гласа на Джона и я заля вълна от объркване и облекчение. Тя надникна покрай Бокин и видя приближаващата се прислужница. Жената бързо им се поклони.