Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Не съм длъжен да ви давам обяснения!
— Хайде стига, Лукас! Кой ви иска обяснения?
От известно време насам се тревожех за здравето на моя жребец и доколкото виждам, той е в отлична форма. — Гласът на Блез беше толкова мазен, колкото и привидно приятелски. — Знаех, че сте отличен агент, но трябва да си призная, че сте надминали самия себе си.
— Ако това е всичко, което имате да ми кажете, то в такъв случай ви приканвам да ме оставите сам!
— Гледах я, докато й тананикахте вашите серенади, и ще ви призная, че по време на десерта бях истински впечатлен, защото в този момент, стари ми приятелю, нещата достигнаха своя връх.
Лукас огледа внимателно Блез, мъчейки се да узнае какво би могло да накара един перфектен тъпак като него да се смее.
— Природата не е била много щедра към вас Блез, но не се отчайвайте. Може би един ден при нас ще попадне някоя грешница, която ще е извършила достатъчно тежки провинения, за да прекара няколко часа във вашите обятия!
— Не се правете на скромен, Лукас, всичко разбрах и одобрявам вашите действия. Интелигентността ви винаги ме е учудвала.
Лукас се обърна и направи знак да му донесат сметката. Блез пръв се докопа до нея и подаде една кредитна карта на управителя на заведението.
— Оставете на мен!
— Какво ми намеквате с всичко това? — попита Лукас, грабвайки сметката от влажните пръсти на Блез.
— Бихте могли да ми имате повече доверие. Трябва ли да ви напомням, че благодарение на мен ви бе поверена тази мисия. Така че нека да не се правим на глупаци, защото и двамата много добре знаем…
— Какво знаем? — каза Лукас и в същия момент стана.
— Коя е тя!
Лукас бавно седна на мястото си и впери поглед в Блез.
— И коя е тя?
— Тя е другата, скъпи мой… вашата друга!
Устата на Лукас леко се отвори, като че ли изведнъж почувства недостиг на въздух. Блез продължи:
— Тази, която са изпратили срещу вас. Вие сте нашият демон, а тя е техният ангел, и то най-добрият. Не правете такава физиономия — продължи той. — Работата ми изисква да съм информиран за всичко. Трябва да ви поздравя за това, което сте направили. Изкушението на ангела вече не само е победа за нашия лагер, а истински триумф! И точно за това става дума, нали?
Лукас почувства малка уловка в последния въпрос на Блез.
— Значи така, работата ви изисква всичко да знаете? — вметна той с ироничен и също толкова ядосан тон.
После стана от масата. Докато прекосяваше залата, чу гласа на Блез:
— Дойдох също така да ви кажа да си включите мобилния телефон. Търсят ви! Човекът, с когото се срещнахте тази вечер, гори от желание да сключи договор с вас, и то колкото се може по-скоро.
Вратите на асансьора се затвориха. Блез хвърли поглед на недовършения десерт, после седна и потопи влажния си пръст в течния шоколад.
Колата на София летеше по Ван Нес Авеню. Светофарите на всички кръстовища, които пресичаше, светеха зелено. Тя пусна радиото и потърси станция, излъчваща рок музика. Пръстите й играеха по волана в такт с ритъма на песента; тропаше все по-силно и по-силно, докато в един момент почувства болки в ставите. После зави по Пасифик Хайтс и нехайно паркира автомобила си пред къщата.
Светлините на приземния етаж бяха изгасени. София се отправи към своя апартамент. Когато постави крак върху третото стъпало от стълбището, вратата на госпожица Шеридън се открехна. София проследи с поглед светлинния лъч, който се промъкваше в полумрака и осветяваше пространството до апартамента на Рен.
— Предупредих те, нали?
— Добър вечер, Рен.
— Седни до мен, ще ми пожелаеш лека вечер, когато си тръгнеш. И все пак, като гледам изражението ти, мисля, че ще е най-добре да си кажем „лека нощ“ още сега.
София се приближи до фотьойла. Седна на мокета и постави глава върху облегалката. Рен я погали по главата, преди да започне да говори:
— Надявам се, искаш да ми зададеш въпрос? Защото аз вече имам готов отговор.
— Напълно съм неспособна да ти кажа какво чувствам в този момент.
София стана, приближи се до прозореца и отмести завесата. Фордът отвън сякаш бе заспал на улицата. Рен продължи:
— Далеч съм от мисълта да бъда недискретна. В крайна сметка никой не е способен да извърши невъзможното! На моята възраст бъдещето се смалява до такава степен, че човек може да го обхване с един поглед, а когато е далекоглед като мен, има за какво да се безпокои. Всеки Божи ден гледам пред себе си и имам неприятното чувство, че пътят ми ще свърши на следващата крачка.