Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Тя погледна към дъното на магазина. Клаудия беше облякла една шуба и се оглеждаше в огледалото. Ариа отново погледна към телефона. Той изведнъж натежа в ръцете й. Трябваше просто да го изключи. Приятелите не ровят из телефоните на приятелите си.
Но докато се приближаваше към съблекалнята, името й не спираше да я притеснява. Какво ли си говореха за нея? Лошо ли беше, или хубаво? Ще хвърля само едно око, реши тя. Плъзна пръст по айфона, за да го отключи. Съобщенията между Клаудия и Таня отново се появиха, безброй кутийки с думи, в които се виждаха умлаути и вътрешни тирета. Ариа огледа текстовете, забелязвайки името на Ноъл. И отново Ноъл. И отново. Но може би това си беше напълно нормално — та те живееха под един покрив. Може би Ариа също щеше да пише на приятелките си за своя домакин, ако отидеше някъде на разменни начала.
Най-накрая откри и своето име. Ариа он пейкко, беше написала Клаудия.
Пейкко? Ариа произнесе тихо думата на глас — пей-ко. Звучеше толкова сладко, като име на някой герой на Дисни. Какво ли означаваше? Весела? Лукава? Най-добрата приятелка?
Развълнувана, тя извади тефтерчето си и бързо записа думата. След миг реши да препише и изреченията, в които се споменаваше името на Ноъл. Може би Клаудия беше описвала някои смущаващи навици на Ноъл, които Ариа вече познаваше. Може да е нещо, с което двете да се шегуват: „Хей, без да искам видях, че си писала за Ноъл. Не е ли странно, че всеки следобед гледа «i-Карли»?“.
— Ариа?
Гласът беше на Клаудия. Ариа надникна през процепа на вратата на съблекалнята и я видя да стои на една-две крачки от нея.
— Ъ-ъ-ъ, здрасти — изпелтечи тя. Телефонът тежеше като граната в ръката й. Побърза да натисне бутона за скриване на съобщенията, отвори вратата на съблекалнята и го подаде на Клаудия. — Намерих го на пода. Не ми се искаше някой да стъпи върху него.
— О! — Клаудия погледна объркано Ариа, но после просто вдигна рамене и пусна телефона в джоба си. — Пробва ли костюма?
— Тъкмо ще го обличам. — Ариа затвори вратата. Погледна отражението си в огледалото, очаквайки да види изписаната на лицето й вина, но всъщност си изглеждаше както винаги — вълниста черна коса, леденосини очи и остра брадичка. Умираше от нетърпение да разбере какво означава пейкко. Може пък Клаудия да я научи на финландски и двете да го използват като таен код, когато искат да си кажат нещо тайно от типичните роузуудчани.
Тя извади своя телефон от чантата си и копира финския текст в универсалния транслатор на Яху. Малкото колелце се завъртя бавно, обработвайки резултатите. Когато най-после страницата се отвори, Ариа зяпна от изненада.
„Ноъл заслужава някоя по-добра“, гласеше английският превод на текста на Клаудия. „Той е толкова готин и секси по американски, и заслужава истинско момиче“.
„Като теб?“ — беше попитала Таня. Клаудия й отговаряше с усмихваща се, намигаща емотиконка.
Стомахът на Ариа се преобърна. Това не можеше да е истина. Програмата преводач сигурно беше объркала нещо. Тя преглътна тежко и написа:
„Ариа он пейкко“. Този път страницата се зареди още по-бавно.
— Ариа? — прозвуча гласът на Клаудия точно пред вратата на съблекалнята. — Добре ли е? Като супер ски зайче?
— Ами… — Ариа погледна стреснато към гащеризона, който висеше на закачалката в ъгъла. Беше толкова жълт, че почти я заслепи. Защо Клаудия го беше избрала за нея? Защото Ноъл щеше да го хареса… или защото с него щеше да изглежда като неоново жълт саскуоч? Защото той беше супер якият американец, който имаше нужда от подходяща приятелка, а не от мразеща ските, артистична ексцентричка?
Не трябва да мислиш така, каза си тя. Клаудия се държеше мило. Сигурно имаше някакво друго обяснение.
Но тогава се появи страничката с превода. Ариа го прочете бавно и устата й изведнъж пресъхна. Ариа е… трол.
Тя стисна здраво телефона си. Ариа он пейкко означаваше „Ариа е трол“.
— Добре ли е? — разнесе се приятелският чуруликащ глас на Клаудия.
Ариа прокара длани по лицето си и отново погледна телефона. Изведнъж той нададе силен тръбен звук и тя едва не го изпусна. На екрана се изписа: „НОВО СЪОБЩЕНИЕ ОТ НЕПОЗНАТ НОМЕР“.