Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
В следващия миг зеленото плато се плъзна под боинга, който се извиси нагоре и после задържа височината си на триста метра над платото.
Кет пое дъх.
— Господи, размина се на косъм! — възкликна Джеф.
Кет протегна ръка и потупа командира по рамото.
— Благодаря ти, Дейн. Ти ги спаси. Той нямаше да послуша мен.
Бейли кимна. Беше стиснал челюсти от напрежение.
Измина повече от минута, после радиопредавателят изщрака.
— Който и да е там, зад мен, благодаря. Това не влизаше в плана.
Кет натисна бутона.
— Опитах се да те предупредя, Кен.
Отговорът беше мигновен и явно предварително обмислен.
— Да, направи го, Кет. Което означава, че ме следиш. Къде си?
Тя поклати глава и сви рамене. Вдигна пръст от бутона и погледна Дейн.
— Дотук с изненадата.
Той се усмихна нервно.
— Може да се каже, че изплюхме камъчето, а?
Кет пак натисна бутона.
— Кен, ние сме зад теб и е време да сключим споразумение. Моля те.
Последва дълго мълчание, сетне радиопредавателят на „Еърбридж“ 90 отново изщрака.
— Какво предлагаш?
Кет не очакваше, че ще измисли толкова лесно какво да му каже, но отговорът й беше незабавен.
— Гранд Джънкшън е малко по на изток. Има хубаво летище и никой не ни чака, защото не знаят, че ще бъдем там… Не забравяй, че нашето сътрудничество официално зависи от безопасността на пътниците. Защо не кацнеш в Гранд Джънкшън? Ще освободиш хората и ще ми обясниш какво точно искаш.
Кет зачака, наблюдавайки сребристия боинг, който продължаваше да лети на юг, поддържайки по-безопасна височина над платото.
Най-после предавателят изщрака, а боингът внезапно предприе ляв завой.
— Добре, нека да бъде Гранд Джънкшън, Кет. Но никакви номера и оръжия. Ще освободя всички, с изключение на Бостич, докато не направи самопризнания.
Тя въздъхна тежко и за секунда затвори очи и благодари на Бога.
— Правилно постъпваш, Кен. Сетне ще поработим върху исканията ти.
Кет остави микрофона и погледна двамата пилоти.
— Колко има до Гранд Джънкшън?
Дейн Бейли провери на компютъра, който мигновено показа информацията.
— Двеста километра, Кет. При тази скорост ще стигнем за по-малко от половин час.
Тя кимна и съобщи данните на Франк, после стана. Десният й крак се беше схванал и Кет се подпря на преградата между седалките на пилотите, за да запази равновесие.
— Франк, имаме ли хора наблизо? Можем ли да докараме неколцина в Гранд Джънкшън, но да бъдат скрити?
Изслуша отговора му и кимна.
— Добре, но ги предупреди, Франк. Кажи им колко е непредсказуем този човек. Измисля всичко, докато лети, което означава, че често променя решенията си. Всеки момент ще очаква да е сгрешил и ще променя курса при първия знак, че е преценил погрешно нашата реакция. Никаква полиция, шерифи, нито дори аварийни камиони на летището, освен ако не са скрити в хангара. Чу ли? Уплашим ли го, ще го изпуснем.
14.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 13:30
Анет, Бев и Кевин трескаво се суетяха в помещението за екипажа в задната част на самолета, когато скоростта изведнъж се увеличи и боингът рязко започна да се издига. Тримата се втурнаха към прозорците, чудейки се какво става, и след като видяха как ръбът на високото скалисто плато профучава на по-малко от трийсет метра под тях, се спогледаха с пребледнели лица.
Разминаването на косъм изведнъж ги доведе до единодушно решение: пътниците трябваше да узнаят истината. Беше по-скоро спонтанна реакция, отколкото добре обмислено решение, възмущение към лъжата, че те са верният екипаж на командира Улф. Така мислеха пътниците и това трябваше да се промени.
Анет бързо извади мегафона, работещ с батерии, и тръгна към първа класа. Знаеше, че Кен ще чуе всичко, което каже по вътрешната радиоуредба. Самолетът летеше равномерно, без резките завои и подскоците, които бяха накарали десетина пътници да грабнат торбичките за повръщане.
Анет се обърна и се вгледа в уплашените очи на пътниците. Започна да ги информира, като говореше тихо, за да не я чуят в пилотската кабина, и се държеше с лявата ръка за багажното отделение, в случай че Улф предприемеше нови акробатични номера.