Тайните на Марсилия

Друг път идваше внезапно да иска пари, после се размекваше, оплакваше се от нищетата и си тръгваше, като се преструваше, че едва върви. Всяко нейно посещение бе съпроводено с порой от сълзи. Разплакваше се много лесно и с това силно притесняваше хората. Всяко нейно оплакване се съпровождаше от ридания. Превиваше се жалостно на стола си и скръбно произнасяше всяка дума. Уморена и объркана, Арманд стоеше мълчалива пред нея. Понякога ѝ идваше да захвърли всичко – бельото, дрехите, мебелите, само и само да се отърве от вечните ѝ жалби.

Лихварката бе измислила нов начин за експлоатация. Често пристигаше със зачервени очи и заявяваше, че умира от глад, че няма късче хляб. Ядосана и изнервена, младата жена я канеше да седне и да се нахрани. Друг път старата изливаше потоци от сълзи, за да си изпроси захар, кафе или коняк.

– Уви, скъпа госпожо – хлипаше тя, – аз съм много нещастна. Тази сутрин трябваше да си пия кафето без захар, а утре няма да имам нито захар, нито кафе. Бъдете милостива... Заради вас съм в това състояние. Ако ми върнете парите, няма да съм принудена да идвам да прося... За Бога, дайте ми малко кафе и захар. Заради всички услуги, които съм ви направила.

Арманд не смееше да откаже. Харчеше последните си пари и трепереше от хищните и насмешливи погледи на кредиторката. А когато казваше, че няма пари, лихварката отговаряше:

– Добре тогава, ще дам на любовника ви полиците, които ми връчихте.

Кокотката не я оставяше да се доизкаже. Продаваше някоя от вещите си и купуваше всичко, каквото желаете госпожа Мерсие. Горкото момиче затваряше очи, за да не вижда издълбаната пред него пропаст. Принадлежеше на тази жена, която държеше в ръцете си ужасни доказателства; затова ѝ се подчиняваше, въпреки че дълбоко в себе си негодуваше и отчаяно се питаше как да се отскубне от ноктите ѝ.

Цели две години госпожа Мерсие плачеше и вземаше от Арманд всичко, което можеше. Никога не си тръгваше с празни ръце. Дадените в заем пари вече ѝ носеха двеста и петдесет процента лихва. Дори да ги изгубеше, лихвите покриваха трикратно сумата. Един ден лихварката разбра, че трябва да промени тактиката. Арманд вече я приемаше с нервен трепет, който щеше да доведе до криза; бе останала вече без пари и на два пъти направо бе отказала да ѝ даде захар.

От този момент госпожа Мерсие реши да не плаче повече, а да използва по-силни средства. Оставаше да си изиграе докрай играта и да поиска от куртизанката незабавно да плати дълговете си. Заплаши я, че в противен случай ще подаде жалба до кралския прокурор.

Доста хитро се бе въздържала да не изразява съмнение по повод на фалшивите полици на Арманд. Скоро планът ѝ бе готов. Реши да отиде при младата жена и да я сплаши. Ако в този момент някой от любовниците ѝ се намираше там, щеше да се обърне към него, да вдигне скандал и по някакъв начин да получи парите. Искаше да разкъса плячката си, като първо изсмуче всичката кръв от вените ѝ.