Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
С мотивите бе още по-зле. Колкото и да търсеше полицията, колкото и да ровеше, всичко бе напразно. В съответствие с напредването на разследването ставаше ясно, че подозрението не се основаваше на нищо, ако не се смяташе „златното правило на детектива”, което гласеше, че в такива случаи винаги е виновен или мъжът, или любовникът. Всеки опитен следовател знаеше, че това правило е полезно като отправна точка в разследването, но при всяко такова, рано или късно, настъпва етап, когато първоначалното подозрение трябва да се потвърди с веществени доказателства. Статусът на съпруг все още не бе достатъчен мотив за убийство. Следователят трябваше да открие отношения от друго естество, да намери предишни случаи на домашно насилие, да събере свидетелства за шумни скандали, да открие ревност, проблеми с парите или нещо подобно, но в случая с Ватен нямаше нищо такова. Съпрузите бяха имали своите разногласия, както и повечето семейни двойки. В дома им, както и във всеки друг, бе имало скарвания за глупости, препирни и взаимни обиди, но всичко това нямаше да издържи на никаква критика в качеството си на мотив за убийство. Бе точно като в шегата на полицейските зевзеци: „Ако полицията на Тронхайм рови няколко седмици в семейния ти живот и не намери при никого от съпрузите мотив за убийство, можеш да смяташ, че бракът ти е идеален”. В края на краищата на полицаите не им остана нищо друго, освен да свалят подозрението от Ватен. Това и направиха, с усещането, че все пак има нещо нечисто в случая. И това чувство само се усилваше по силата на друго, за което да се закачат.
Доста много време изгубиха за изясняването на обстоятелствата от живота на Хеда извън пределите на семейството, но и тук почти не напреднаха. Само една от приятелките на Хеда спомена за отдавна възникналото в нея подозрение, че Хеда има тайна, която крие от всички. Самата приятелка бе от онзи тип открити и простодушни хора, които вярват, че истинските приятели трябва да споделят помежду си всичките си тайни. Когато тя попитала направо Хеда дали си има гадже, то последната отрекла доста убедително това. Така и не откриха други улики, посочващи наличието на някого при Хеда. Не трябваше обаче да се изключва и тази възможност. Тя би могла с лекота да замете следите си. В кръговете, в които се движеше, нямаше нито един човек, който да има сериозни причини да желае смъртта й. Кандидатурите за това се проверяваха и една след друга бяха зачерквани, всичките заради надеждно алиби - родители, братя и сестри, приятели и приятелки. Случаят на Ватен се превръщаше в неразрешима загадка.
Самият Ватен го разбра също, когато, след като изминаха няколко месеца, полицията престана да се свързва с него. Към този момент той отдавна не говореше с никого другиго, освен с полицаите, и когато дългата ръка на закона отслаби хватката си, се оказа съвсем самотен. През един от дните - дати не помнеше - дойде писмо, в което се казваше, че кандидатурата му за длъжността на старши преподавател се разглежда под номер три, а не под номер едно, както бе намекнал професор Блум в едни по-добри и не толкова далечни времена. Слухът за това, че го подозират в убийството на собственото му семейство, бе стигнал до учебния съвет. Онези от колегите му в „Драгвол”, с които бе поддържал приятелски отношения, вече не се появяваха. Приятелите му от студентските години живееха предимно в Осло, където той се бе учил, преди да се прехвърли в Тронхайм, за да напише дисертацията си. Най-верните му се обаждаха понякога, но той всеки път им съобщаваше за липсата си на настроение за общуване, поради което позвъняванията звучаха все по-рядко и по-рядко. Ватен бе единствено дете и родителите му вече бяха умрели. Вече бе лято и рядко имаше дни, в които му се случваше да размени някоя и друга дума с някой друг, освен със себе си.