Хайка за вълци

Сега в стаята бе студено, миришеше на застояло, на нафталин и излиняла хартия, Мелиният свят от театрални афиши и снимки на артисти по стените бе оплют от мухите, пожълтял и мъртъв. Други следи от нея, освен този мъртъв свят, нямаше в стаята, нямаше дори едно копче от нея и Николин едва сега го забеляза. Отвори за малко прозореца да влезе пресен въздух и щом печката се разгоря, отиде в другата стая. Потопи кокошката във врялата вода и започна да я скубе. За яхнии или друга манджа нямаше да има време, но щеше да я свари и от дреболиите да направи чорбица. Мела сигурно беше замръзнала по пътя и топлата чорбица щеше да й дойде добре. Сложи дреболиите в една тенджера да врат, а в другата — кокошката, и през цялото време си мислеше колко хубаво стана, че си дойде за новогодишните празници. Утре или вдругиден ще ударим ножа на прасето, ще си направим луканки и бахур и Мела ще си отяде. Кой знае откога не е яла такова нещо, пък и дали се храни редовно и с какво се храни? Миналата година й дадох на тръгване пари. Стигат ли ти? Стигат ми. Като ти дотрябват още, пиши, ще ти изпратя. Ще пиша. А не писа. Ето я, иде си!

Стори му се, че вратникът скръцна, и изскочи навън. Беше оставил дворната крушка да свети, вратникът се виждаше, но беше затворен. Скърцаха клоните на акацията при повея на вятъра. В тъмнотата на градината сякаш имаше огромен ковашки мех, някой натискаше ръчката му все по-често и по-силно, струята му огъваше и триеше един в друг клоните на акациите, помиташе сухите листа и ги въртеше на фуния, ламариненият капак падна от устата на фурната и издрънча, и като ехо се чу кукуригането на петела. Голям студ идва, помисли си отново и се прибра в къщи. Двете тенджери къркореха, в стаята бе топло, будилникът показваше девет часа. Извади сварената кокошка от тенджерата и я остави да изстине, свали и чорбата от огъня и се залови да нареди масата. Сложи нова покривка, чинии, вилици, лъжици, донесе и една дамаджанка вино от новото, като през цялото време си говореше: „Това ще сложа тук, а това — там. Не, не е така, а ей така, на̀. Сега хубаво да изтрия чашите с кърпата. Тази е за Мела, тази — за мене. Мелината чаша трябва да стои откъм печката. Ще се върне измръзнала, ще седне до печката да се стопли. И масата да дръпна по-близо до печката. Ей така, на̀. Винцето сетне ще налея. То се налива при яденето…“