Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Нося главите при Даниел ар-Рибати, уважаван търговец, който ръководи няколко кервана в Сахара с размерите на малки села и цяла флотилия кораби за продаване на стоката от пустинята – слонова кост и сол, индиго и щраусови пера, злато и роби, кехлибар и памук – в Европа, Левант и Константинопол. Той е човек на възраст, може би в края на петдесетте, мургав и четвъртит, с грижливо подстригана брада и ясни сини очи. Има контакти навсякъде, а репутацията му е едновременно на хитър и честен, което не се среща често в тези среди. Говори се също, че състоянието му е заровено в пещери под меллах, че плаща едва една стотна от дължимите данъци и че е богат като Крез или Савската царица.
Взима глава от една торба и я оглежда съсредоточено. Тя е отблъскваща, вратът е прерязан със силен замах на меча, разполовил лицето. Ар-Рибати цъка с език: това ще излезе скъпа работа (очевидно за него; никога не е за сметка на султана), но той не придиря; продължителното му пребиваване на това място се основава на даване и вземане, при все че на него вероятно му се вижда повече като даване и даване.
– Две седмици – заключава кратко той. – Върни се след две седмици и ще бъдат идеални.
Изказвам съмненията си, че Исмаил няма да е съгласен да чака толкова дълго за трофеите си, а той се разсмива.
– Дори султанът не може да накара солта да побърза.
Тази вечер Исмаил отвежда в леглото си една от дъщерите на победените вождове, хубаво петнайсетгодишно момиче с непокорни вежди и буйна черна коса. Когато я довеждат, изглежда доста послушна и съм освободен, но едва съм стигнал на няколко крачки от стаята си, и от апартамента на владетеля се раздава зверски рев. Хуквам обратно, а там заварвам стража, който се опитва да изтръгне нож от нея. Не мога да си представя как е успяла да го вмъкне. Всъщност мога. О, небеса, трябва да е наистина решително създание. Исмаил ме зърва и махва с ръка, за да ме отпрати през смях.
– Няма поражения, Нус-Нус, върви си.
Оттеглям се с чувство на облекчение – първо, че няма да ми се наложи да бъда свидетел на съвкуплението, което, сигурен съм, няма да бъде приятно; второ, защото тя не е Алис. Поставям отметка в дневника за берберската принцеса, чието име така и не разбрах, лягам в леглото си и заспивам като бебе. До момента, в който съм грубо събуден.
В мига, в който отварям очи, дори и без момчето да разтърсва ръката ми, вече знам, че нещо не е наред: светлината, тя не е както трябва. Прекалено ярка е, дори и за тези летни месеци. Първата молитва трябва да е отминала поне преди час.
Веднага се изправям в седнало положение.
– Султанът?
Абид кима, трудно му е да си намери думите.
– Не е добре. Пита за теб.
Навличам една роба и хуквам. Той лежи на дивана, изглежда блед. По челото му са избили капки пот. Разтревожен съм: Исмаил боледува рядко, макар често да се оплаква от въображаеми болежки. Освен това никога, абсолютно никога не пропуска първата молитва.
– Доведи доктор Салгадо – прошепва той.
Докторът, помохамеданчен испанец, спи, когато стигам при него, събужда се бавно, със зачервено лице и мътни очи. Дъхът му вони на чесън и вино. Щом му казвам, че султанът спешно има нужда от него, очите му се ококорват от паника. Вмъквам се в съседния двор, за да му накъсам шепа ментови листа, докато се облече. Сдъвква ги като животно с отворена уста, за да освежи дъха си, докато бързаме към покоите на султана.
Исмаил не се заблуждава от нашата хитрост, отказва се от мъжа и ме праща да доведа Зидана вместо него. Късмет за Салгадо, че се чувства зле, иначе главата на доктора щеше да прави компания на тези на берберите.
Намирам султанката седнала във вътрешния си двор да се взира в купчина пилешки вътрешности пред тревожните погледи на група жени. Вдига глава.
– Предстои смърт – изрича радостно. Слага ръце на мощните си бедра и се изправя, в този миг мухите нападат горещото месо.
Не са ми нужни пилешки дреболии за подобно предсказание: тук всеки ден някой умира.
– Султанът ви вика, не е добре.
Не ме пита какво му има, сякаш вече знае. Докато събира нещата си, оглеждам се във всички посоки, но няма дори следа от Алис. Не зная дали трябва да се чувствам облекчен, или разочарован; нервите ми са оголени и опънати като на котка. Не знам какво бих ѝ казал, дори да я бях открил. Но нея я няма и започвам да се тревожа дали не ѝ се е случило нещо лошо. Обзет от внезапен ужас се обръщам към Лейла, питам я как е, а тя ми се усмихва мило и казва, че е добре, "само е малко самотна". Не е чудо невидяно евнусите да забавляват жените от харема: хората са изобретателни по отношение на удоволствията си – пръсти и езици, мъжки органи, направени от восък, от камък, от злато и дори обикновени зеленчуци с подходяща форма. Ако султанът знаеше какво се случва под носа му, би изпаднал в апоплектичен припадък; в интерес на всички е тези неща да останат в тайна.