Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
За известно време изглеждаше, че Алма е свикнала с чичо си и леля си, е братовчедите и е къщата в Сий Клиф, но в пубертета тя отново се затвори и стана мълчалива – такава, каквото пристигна в Калифорния. Разви се рано и първият взрив от хормони съвпадна е неопределено дългото отсъствие на Ичимей. Беше на десет години, когато двете деца се разделиха е обещанието с мисли и с писма да са заедно. Беше единайсетгодишна, когато писмата започнаха да пристигат все по-рядко, и на дванайсет, когато разстоянието се оказа непреодолимо и тя се примири със загубата на Ичимей. Изпълняваше безропотно задълженията си в училище, което мразеше, и се държеше в съответствие с очакванията на семейството, което я бе осиновило, мъчейки се да живее незабелязана, за да избегне въпроси от сантиментално естество, които биха могли да отприщят бурята от непримиримост и мъка, която спотайваше в себе си. Натаниел бе единственият, когото не можеше да измами с това безупречно поведение. Момчето разполагаше с шесто чувство, отгатваше кога братовчедка му се е затворила в гардероба и пристигаше на пръсти от другия край на огромната къща, извеждаше я от скривалището ѝ с молби, изречени шепнешком, за да не събуди баща си, който имаше остър слух и лек сън, завиваше я в леглото и оставаше до нея, докато тя заспи. Самият той също като че ли стъпваше предпазливо като върху яйца, за да не изпусне вентила на затаения в него ураган. Броеше оставащите му месеци до завършването на колежа и до заминаването си в "Харвард", за да учи право, понеже и през ум не му минаваше да се опълчи срещу плановете на баща си. Майка му искаше да следва в Правния факултет в Сан Франциско, вместо да отива чак на другия край на континента, но Исаак Беласко твърдеше, че момчето има нужда да замине надалече, както той самият бе направил на младини.
Синът му трябваше да се превърне в отговорен и почтен мъж, в мети[2].
Алма прие решението на Натаниел да замине за "Харвард" като лична обида и добави братовчед си в списъка на хората, които я бяха изоставили – първо родителите и брат ѝ, след това Ичимей, а сега и той. Стигна до извода, че по силата на някаква фаталност е обречена да губи хората, които най-много обича. Продължаваше да е вкопчена в Натаниел както в първия ден на кея в Сан Франциско.
– Ще ти пиша – увери я Натаниел.
– Ичимей ми обеща същото – отвърна тя с яд.
– Ичимей е интерниран в лагер, Алма. Аз ще бъда в "Харвард".
– Още по-далече, не е ли в Бостън?
– Всяка ваканция ще си идвам, за да я прекарам тук с теб, обещавам ти.
Докато той се подготвяше за отпътуването си, Алма го следваше из цялата къща като сянка и измисляше поводи да го задържи, а когато всичко се оказа безуспешно, започна да измисля основания, за да го обича по-малко. На осемгодишна възраст се бе влюбила в Ичимей със силата на детската любов, а в Натаниел – със спокойната обич на старостта. В сърцето ѝ двамата изпълняваха различни функции и бяха еднакво необходими; тя бе сигурна, че без Ичимей и Натаниел не може да оцелее. Първия го обичаше с плам, изпитваше необходимост да го вижда във всеки момент, да се измъква тайно с него в градината в Сий Клиф, простираща се до плажа и пълна с великолепни скривалища, където двамата откриваха безпогрешния език на ласките. Откакто Ичимей отиде в "Топаз", тя се хранеше със спомените от градината и със страниците на дневника си, изпълнени от край до край с въздишки със ситен почерк. На тази възраст вече проявяваше фанатично упорство в любовта. С Натаниел обаче не би ѝ хрумнало да се крие в градината. Обичаше го ревностно и смяташе, че никой не го познава така, както тя; бяха спали, хванати за ръка, в нощите, когато я измъкваше от гардероба; той бе неин изповедник, съкровен приятел. Първия път, когато откри тъмни петна по бельото си, изчака, разтреперана от ужас, Натаниел да се върне от училище, за да го завлече в банята и да му покаже достоверното доказателство, че кръвта ѝ изтича отдолу. Натаниел имаше приблизителна представа за причината, но не и за необходимите практически действия и в крайна сметка той отиде да разпита майка си, защото Алма не се осмели. Момчето се осведомяваше за всичко, случващо се с момичето. Тя му даде дубликат от ключовете за дневниците в нейния живот, ала той нямаше нужда да ги чете, и без тях знаеше всичко.
2
От идиш: благороден, изтъкнат мъж, достоен за уважение. – Б. Пр.