Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Той пак замълча, подпря се на масата и пое дълбоко дъх. От лицето му капеше пот.
Наведох се към Сади и прошепнах:
— Накъде ли ще избие, кучето.
— Мълчи! — сряза ме тя, без да сваля поглед от него.
Той подзе отново:
— Това е смешна история. Пригответе се да се посмеете. Толкова е смешна, че ще се спукате от смях. Отнася се за един невежа. За един голтак като вас. Да, именно като вас. Той расъл като всички други сиромашки момчета по прашните пътища и деретата в северната част на щата. Знаел какво значи да си голтак. Знаел какво значи да ставаш по тъмно и да шляпаш бос по торта в обора, за да нахраниш и издоиш кравата и да изхвърлиш помията преди закуска, а след изгрев-слънце да биеш шест мили до колибата, наречена училище. Знаел какво значи да плащаш високи данъци за тая ветровита колиба и за размитите пътища, из чиято червена кал ни човек, ни муле може да изгази, а може само да потроши осите на каруцата си. Да, той знаел какво значи да си голтак — и зиме, и лете. И решил, че ако иска да постигне нещо, ще трябва да го постигне само със свои сили. Така той седял вечер над книгите и изучавал законите с надежда, че това ще му помогне да промени донейде нещата. Не ходел на лекции в колежи или университети. Учел сам вечер, след тежкия труд в полето, само и само да промени малко нещата. И за себе си, и за другите като него. Но ще ви кажа истината: той не се сетил веднага за другите голтаци, не взел да крои планове какви чудеса ще направи за тях. Сетил се първо за себе си, но лека-полека разбрал едно-друго. Разбрал, че не може да помогне на себе си, ако не помогне на другите, и че ако другите не му помогнат, той нищо не може да направи за себе си. Един за всички и всички за един. Ето това разбрал. Разбрал го с божия помощ и воля в онзи страшен ден преди две години, когато първото построено от тухли училище в окръга се срути, защото политиканите бяха доставили негодни тухли, и загинаха или останаха осакатени над десет невинни дечица. Но вие знаете този случай. Той беше воювал с политиканите, за да не строят училището с негодни тухли, но те надделяха и училището се срути. И тогава той се замисли. Това не бива да се повтаря. Хората му вярваха, защото той беше водил борба против тези негодни тухли. А някои обществени дейци от столицата усетиха това, пристигнаха в бащината му къща с голяма, красива кола и казаха, че ще му помогнат да стане губернатор.
Ощипах Сади за ръката.
— Мислиш ли, че той…
— Млъкни! — изсъска тя.
Погледнах Дъфи на трибуната, който седеше зад гърба на Уили. Лицето му бе разстроено. Зачервено, закръглено, запотено и разстроено.
— Да, така му казаха — продължаваше Уили — и голтакът се хвана на въдицата. Той се вгледа в душата си и реши, че ще се опита да промени живота. При цялата си свитост реши, че трябва да опита. Беше прост, обикновен човек, но вярваше, както всички ние тук вярваме, че и най-простият, и най-бедният човек може да стане губернатор, ако неговите съграждани решат, че той има необходимите качества за това. Тези приятели с райе панталони бяха усетили, че голтакът е наивен, и успяха да го подмамят. Обясняваха му какъв използвач и ветропоказател е Макмърфи и как Джо Харисън е оръдие на столичните управници и как те искали голтакът да се намеси и да даде една честна управа на щата. Да, така говореха. Но… — Уили замълча и вдигна дясната си ръка с ръкописа към небесата — знаете ли вие кои бяха те? Наемници и лакеи на Харисън и целта им беше голтакът да отнеме на Макмърфи гласовете на голтаците. Но досетих ли се аз за това? Не. Не, защото се хванах на сладкодумието им. И досега нямаше да знам истината, ако не беше тази жена там — и той посочи към Сади, — ако тази жена…
Побутнах Сади с лакът и казах:
— Търси си работа, сестро.
— … Ако тази чудесна жена там не беше достатъчно честна и благородна, за да ми разкрие цялата гнусна афера, която вони до небесата.
Дъфи беше вече станал и пристъпяше плахо към предния край на трибуната. Той хвърляше отчаяни погледи ту към музиката, сякаш искаше да я накара да загърми, ту към тълпата, сякаш искаше да й каже нещо, но не можеше да измисли какво. Накрая се промъкна до Уили и му зашепна нещо на ухото.
Но още неизрекъл каквото имаше да му каже, и Уили се нахвърли срещу него.
— Ето го! — изрева Уили. — Ето го! — И размаха ръкописа. — Ето го тоя Юда Искариотски, тоя лакей, тоя близач!
Уили отново размаха пред Дъфи ръкописа, от който не беше прочел нито дума, Дъфи се опитваше да му каже нещо, но Уили не го слушаше — само размахваше ръкописа пред носа му и крещеше: